Хасан Рохани (на главната снимка), представител на така нареченото движение на умерените в иранската политика, бе избран през 2013 г. за президент на Иран с обещания за дипломатическо отваряне и за либерализиране на обществото. Четири години по-късно той бе преизбран триумфално, но през втория си мандат стана изключително непопулярен, коментира АФП.
Ако кандидатът ултраконсерватор Ебрахим Раиси победи, както се очаква да стане още на първия тур на президентските избори на 18 юни въпреки прогнозите за рекордно ниска избирателна активност, това ще е констатация на провала на управлението на Рохани, което бе белязано най-вече от икономически неуспехи.
"Рохани искаше да либерализира иранската икономика, да засили ролята на частния сектор и да привлече чуждестранни инвестиции", припомня Тиери Ковил, изследовател в Института за международни и стратегически отношения в Париж, но този проект беше "напълно възпрепятстван от бившия американски президент Доналд Тръмп".
На 14 юли 2015 г., две години след избирането на Рохани, Иран сключи във Виена споразумение, което сложи край на 12-те години на международно напрежение по иранския ядрен въпрос. В замяна на обещанието никога да не се сдобива с ядрено оръжие и драстично да ограничи ядрените си дейности, Иран постигна смекчаване на международните санкции, които задушава икономиката му. В Техеран новината бе приветствана с ликуване по улиците.
Ограничени правомощия
През 2018 г. обаче Тръмп реши да изтегли Съединените щати от иранското ядрено споразумение и отново да въведе санкции срещу Техеран, което доведе Иран до сериозна рецесия, чиито последици бяха изострени от коронавирусната пандемия.
Рохани се превърна в мишена за неспирни критики от страна на ултраконсерваторите, които обвиняват правителството му в "неефективност", особено в борбата със здравната криза. Рохани продължава неизменно да защитава направените избори и твърди, че неуспехите се дължат на американската "икономическа война" срещу Иран.
Реформаторите, с чиято подкрепа управляваше Рохани, го обвиняват, че се е отказал от голяма част от предизборните си обещания, особено по въпроса с гражданските и индивидуалните свободи.
Рохани е критикуван и за това, че не успя да издейства прекратяването на домашния арест на Мир Хосейн Мусави и на Мехди Каруби, ръководителите на протестното движение срещу преизбирането на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г.
"В края на управлението на Рохани равносметката на стореното от него следва да бъде направена, като се вземат предвид правомощията, с които разполага президентът", отбелязва журналистът Ахмад Зейдабади.
На практика същинската власт в Иран е концентрирана в ръцете на върховния лидер аятолах Али Хаменей и влиянието на президента е сериозно ограничено от други институции като революционните гвардейци, които са идеологическата армия на ислямската република, и съдебната власт.
Али Хаменей
"Отслабване на средната класа"
Рохани обаче така и не успя да постигне разблокирането на Туитър и Фейсбук, което беше обещал. По-голямата част от световната мрежа остава недостъпна в Иран, ако не се използва виртуална частна мрежа. Макар нравствената полиция вече да има по-слабо присъствие на улицата, движение, противопоставящо се на задължението на жените да се забулват на обществени места, бе подложено на сериозни репресии през 2018 г.
Бяха удавени в кръв две вълни на народно недоволство - през зимата на 2017-2018 г. и през ноември 2019 г.
Няколко правозащитници, сред които такива, които отстояват правата на жените, все още са в затвора, като присъдите на част от тях бяха утежнени.
"В политически план образованата средна гласа в големите градове като цяло е много разочарована от Рохани. Хората разбират какво се случи, но очакваха той да се "съпротивлява" повече на "авансите" на радикалите", казва Ковил пред АФП.
Анализаторът консерватор Хосейн Канани Мокадам заяви пред медията, че самият Рохани е допринесъл за собственото си изолиране, като е създал около себе си празно пространство, разчитайки само на ограничен кръг доверени хора. Според експерта това е довело правителството до политическа безизходица.
"Най-големият успех" на досегашния президент е, че договори "дипломатически компромис с Вашингтон в рамките на червените линии на иранския режим", а "основният му провал си остават отслабването на средната класа и бунтовете на народните маси", които са засегнати от кризата, заяви пред Франс прес Клеман Терм, изследовател в Европейския университетски институт във Флоренция.