На тридневно посещение в Русия пристигна председателят на иранския Меджлис (парламента) Мохамад Багер Галибаф. Преговорите му в Москва засягат не само двустранните отношения, но и перспективите за връщане на САЩ в Съвместния всеобхватен план за действия по ядрената програма на Иран (СВПД).
Галибаф е в Русия от неделя и ще остане в страната до 9 февруари. В понеделник той разговаря с руския си колега, председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Пресслужбата на руския парламент съобщи, че Галибаф е предал чрез своя събеседник послание до Владимир Путин от върховния ръководител на Иран аятолах Али Хаменей. Не се предвижда лична среща на руския лидер с иранския висок гост, съобщава БТА.
Изборът на точно такъв пратеник не произтича само от мястото на Галибаф в иранската властова йерархия. Той е сред консервативните политици, убедено прокарващи курса на Али Хаменей. Докато през 2016 г. , на вълната на еуфорията след "ядрената сделка", изборите за Меджлис бяха спечелени от реформаторите, получили 42 на сто от местата, четири години по-късно ситуацията е различна. През февруари 2020 г. се състояха поредните избори, поставили парламента изцяло под контрола на консерваторите - съмишленици на Галибаф. И ето че днес по ирония на съдбата тъкмо те, апелирали за твърдост в отношенията със САЩ, предстои наред с по-умерения президент на Иран Хасан Рохани да се договарят с американците.
Засега администрацията на Джо Байдън, включително шефът на Държавния департамент Антъни Блинкън, потвърждават само с общи думи, че САЩ смятат да преразгледат курса на Доналд Тръмп спрямо Иран, свеждал се до стремежа да създаде на тази страна възможно повече проблеми. Вашингтон по принцип е готов да се върне към СВПД, подписът под който бе оттеглен от бившия президент на САЩ. Връщането към "ядрената сделка" е в унисон с външнополитическата концепция на Байдън, градяща се върху идеята, че Америка трябва, доколкото може, да продължи курса на Барак Обама. "Ядрената сделка" бе сключена именно през управлението на неговата администрация. Нейните автори, например споменатият Блинкън, са част от екипа на сегашния президент на САЩ. Но все още няма никаква яснота кога ще започне сближаване с Иран не на думи, а с дела.
Владимир Сажин, старши научен сътрудник от Института по ориенталистика към Руската академия на науките, посочи пред "Независимая газета", че в момента връщането към "ядрената сделка" няма да е лесно нито за американците, нито за иранците.
"От май 2019 г. Иран взе постепенно, стъпка по стъпка да нарушава изискванията на "ядрената сделка" и към днешна дата, общо взето, на практика е върнал ядрената си програма към положението отпреди "сделката", а в някои аспекти дори е задминал постигнатото преди 2015 г.", каза експертът.
Стига се до ситуация, в която Иран и САЩ чакат отстъпки един от друг. Самият Галибаф заяви в края на януари, че първо "американското правителство трябва да определи как те ще изпълняват ангажиментите си за отмяна на санкциите", а после вече ще дойде ред да действат иранците. Американците са категорично против тази постановка на въпроса. Както припомни и Байдън преди посещението на Галибаф в Русия. В интервю за Си Би Ес той потвърди, че американците няма да вдигат санкциите, само и само диалогът да продължи - нека иранците първо спрат да обогатяват уран. Създава се затворен кръг - а Байдън дори не спомена трудния въпрос за ракетната програма на Иран. За негодувание на иранските власти американският лидер смята да го включи в дневния ред на преговорите за СВПД.
Гарантите на "ядрената сделка" (пет страни, като изключим САЩ - Русия, Франция, Великобритания, Китай и Германия) разбират мотивите на Иран и осъзнават, че така Техеран отговаря на действията на Тръмп. Цялата петорка в една или друга степен демонстрира интерес "ядрената сделка" да бъде възстановена. Страните от ЕС вече инвестираха доста средства в иранската икономика. Москва на свой ред разглежда Иран като потенциален купувач на руски оръжия, още повече че ембаргото на ООН върху оръжейните доставки за тази държава вече не е в сила от 18 октомври м. г.
Голям е и потенциалът на иранско-китайското сътрудничество, и то в много сфери - от отбраната до участието на Иран в китайския проект "Нов път на коприната". С една дума, всички гаранти на СВПД имат свой интерес отношенията между Вашингтон и Техеран да се нормализират и американските санкции да не пречат на други страни да правят бизнес с Ислямската република. Всичко обаче опира до позициите на САЩ и на Иран.
"Основният проблем е, че доверието между тях е на нулата. Русия и ЕС може би могат някак да станат посредници в решаването на въпроса или да предложат такива пътища за излизане от положението, които да устройват и САЩ, и Иран", предполага Сажин.
Естествено самата Русия е застрашена от по-строги американски санкции и няма да й е лесно да играе подобна роля. Затова пък Москва и Техеран не са разделени от въпроса за спазването на човешките права, силно ограничаващ дейността на ЕС по иранското направление. Явно Галибаф тъкмо затова е избрал Русия за първото си посещение в чужбина като глава на парламента.