Дванайсет спасители и 5 кучета от Планинска спасителна служба бяха сред първите, заминали за пострадалите от земетресението райони в Турция.
Не за първи път български планински спасители се отзовават на помощ на пострадали при земетресения, като последната им мисия бе отново в Турция през 1999 г.
Сега четириногите герои в мисията са Норд, Нико, Хера, Берго и Макс. Всички са с най-висок оперативен клас С и на възраст над 3 г.
Вчера стана ясно, че в Антакия, където се намира екипът в момента, при първото претърсване на разрушена сграда, немската овчарка Норд подава сигнал на своя водач Атанас Уков от отряд Банско. Индикацията е потвърдена и от белгийската овчарка Нико, с водач Любчо Джолев от отряд Разлог. Резултатът - един човешки живот е спасен след 4 дни под отломките.
Немската овчарка Норд е неразделен спътник на своя водач 35-годишния Атанас Уков, който вече има близо 15 г. опит в най-тежките акции в Пирин и е сред най-опитните. Наско Уков и Норд са минали и редица обучения и за въздушно спасяване с хеликоптер.
Нико е първото куче от породата белгийска овчарка (Малиноа) в Групата за спасяване с кучета (ГСК) на ПСС, а негов водач е Любчо Джолев, по професия пожарникар, но и доброволец в отряда на ПСС в Разлог.
Белгийската овчарка Хера е единственото женско куче Малиноа в ГСК и е гордостта на своя водач Благой Максимов от отряда в Разлог.
Планинският спасител и водач от Троян Минко Банчев е със своя черен лабрадор Берго. Планинските спасители от Самоков са изпратили на мисията в Турция Георги Балабанов със своя Макс.
За спасително куче човек се грижи като за бебе от семейството, казват водачи на кучета. Трябва да се научиш да го разбираш, защото не може да говори, а в същото време трябва и то да те разбира и да изпълнява командите. Важно е кучето, което ще става спасител, да започне да се възпитава още от 45-дневна възраст и поколения от рода му да са били спасители, т. е. да има работна линия. Голямо значение има създаването на връзката му с водача.
За обучението се използва специална методика - до третата година кучето трябва вече да е стигнало най-високия оперативен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или пък при разрушения от природни бедствия. Преминава по три курса годишно, като реално водачът работи с него денонощно, защото кучето живее в дома му.
То не е вещ, която стои в гардероба и се изважда при нужда, а след ползване се прибира обратно, казват водачите. Необходими са непрекъснати занимания, а след достигане до определен клас обученията не спират. Планинската спасителна служба редовно събира спасителните кучета на зимни и летни опреснителни курсове. Част от възпитанието са поощрението и наградата за добре изпълнена команда, което обикновено лакомство, което се дава за добро поведение. Дългогодишната практика показва, че животните най-много се радват на сушен черен дроб на парченца, които получават като възнаграждение.
Дали водач ще се държи строго с кучето, или по-меко, зависи от темперамента на животното. Повечето спасителни кучета в Банско са “по-твърди”, затова и командите, които им се подават са с по-строга интонация.
За разлика от полицейските, при спасителните се потиска агресията, защото те трябва да откриват човек и да не се нахвърлят върху него.
Потиска се и ловният инстинкт, за да може, когато е в планината и види животно, да не хуква след него, а да търси човека. До 1-годишна възраст трябва да се научи да преодолява всички фобии и стресови ситуации - да се вози на шейна и на лифт, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без страх мазета и тераси.
Намирането на човек под лавина или под отломки от сгради пък става най-вече по миризмата. В зависимост от това на каква дълбочина е затрупаният, както има над него - сняг, строителни материали или др., добре обучено куче може да открие човек и до 7-8 метра надълбоко.
От малки кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да правят десант от 40 м височина, защото невинаги хеликоптерите има къде да кацнат. Водачът от Банско Атанас Уков бе на обучение в Татрите, Словакия и в Италия за въздушно спасяване.
Кучетата спасители работят обикновено до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират”, защото заради тежката работа и натоварения живот се изхабяват. Често се развиват ставни заболявания.
Планинският спасител, който иска да вземе куче, минава едногодишен проучвателен период. През това време той е на три курса, в които се запознава със спецификата на отглеждането и преценява дали ще може да се справи.