Авторска бележка две години по-късно:
Който следи дори кратковременно българския политически процес и повлияната от това законодателна динамика, може да си даде сметка колко спокойно, но заблатено протичат. Така например имитативният патриотичен продукт, присвоил си исторически период от българската история за свое наименование, през година-две се опитва да отмени по-нови настоящи периоди от българската история. Един вид ни продава пещерен тоталитаризъм в опит да го противопостави на усилията ни като общество да живеем по демократични правила, където животът, човешкото достойноство и собствеността ни следва да са отправни точки за уважение и закрила от държавата. Затова се налага да препачатаме тази статия от август 2022 г., за да се убедим, че нищо ново няма под слънцето, а може би и да помислим дали пък тези уж патриоти не са параван, който да заглуши една история за източването на милиони от джоба на всеки български гражданин, първо от КТБ, а после и от държавната Българска банка за развитие.
Неотдавна доскорошен уж мой съмишленик и колега обяви, че е правил анализ на даренията, получени от медии, граждански организации, че и магистрати от известната фондация „Америка за България“. Положен е усърден аналитичен труд с времеви обхват на изследването от 15 години. Това, обърнато в часове, умножени по левове, е също интересно четиво, но повече за възложителя, задължен да плати – партията „Възраждане“. Най-хубавото от цялата работа е, че при тия възмездни отношения има шанс някакви средства да влязат в хазната под формата на платени данъци. Инак няма нужда човек три месеца да анализира – какво, кога и колко – е публично достъпно на сайта на самата организация. Адвокатът не е публикувал публично анализа си, но
на сайта на партията „Възраждане“ може да се прочете сигналът до Прокуратурата,
който е просто препис с елементи на внушения на отчетите на „Америка за България“.
Тази задълбочена аналитичност по поръчка на „Възраждане“ не е нова за българската среда. На подобен тип „анализи“ се крепяха изборните проценти на атакуващата политическа Бела Златка. Свалячът на Борисов с афинитет към реда, законността и справедливостта, който приключи като заплатен негов държавен съветник, също води подобни кампании. Самите ГЕРБ, като строги евроатлантици, не останаха по-назад в действията срещу „Америка за България“ и българските граждански организации. Приеха изменения през 2017 г. в Закона за съдебната власт пряко насочени срещу Съюза на съдиите в България, дейност, укорена от Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа /Венецианската комисия/. ДПС, видни евролиберали, чрез свои депутати от трибуната на Народното събрание са водили също атаката срещу гражданските организации. Ще отбележа и непосредствените ми впечатления от патриотичната коалиция от лятото на 2016 г., когато пак видни патриоти приеха един текст отново в Закона за съдебната власт. Тогава председателят на Правната комисия Данаил Кирилов даде почивка, защото въпросните не можеха да съставят годно изречение, което да съставлява законов текст. Законотворческата им висота стигна дотам, че да се опитат да ми го пробутат аз да им го напиша. Нямаше как, представлявах именно Съюза на съдиите, а разпоредбата целеше да заличи организационно и финансово именно ССБ. Така патриотичните законотворци родиха чл. 30, ал. 2, т. 19 от ЗСВ. Текстът е безпомощно написан, приет и неприложим. Въпрос на умения.
Но да оставим настрана шегите и закачките с патриотичен елемент и елементи на аналитичност.
Може би е добре да припомним защо са нужни граждански организации
След крайната ескалация на тоталитарната държава преди, по време и след Втората световна война разумните общества са се убедили в необходимостта от механизми за възпиране на всяка една власт. За да не се изроди управлението в безкрайно, еднолично и безкритично, на гражданите е признато отново правото свободно да се сдружават. Сдруженията на гражданите следва да не бъдат контролирани от държавата, за да бъдат нейна естествена критична опозиция при провеждането на обществените дейности и политики. Концептуално множеството граждани със знание и силна воля за действие са в състояние да се противопоставят на всяко едно крайно управление. Така на преден план излиза „отвореното общество“ на Попър, което е плуралистично понеже допуска и толерира различните допустими политически възгледи. Конфликтите в това общество се преодоляват не чрез сила/силата на оръжието или силата на мнозинството/, а чрез признаване упражняването на права на всеки гражданин/права на човека/. Аргументите и разумът са в основата на публичния политически живот. Някак оттам произтичат и някои норми в нашата българска Конституция, основните начала, около които се опитваме да живеем, организирани в държава, къде успешно, къде не толкова. Така всепризнати са организацията на българската държава като правова – чл. 4, политическият плурализъм – чл. 11, свободата на сдруженията на гражданите – чл. 12. Хубавото е, че тези теми вече са задължителен курс в средното образование, на кандидат патриотите препоръчвам учебника по дисциплината Гражданско образование с автори Колев, Макариев, Найденова.
Алтернативата на свободните сдружения и фондации е ясна – контролирани от държавата, по модела до 1989 г. Апропо, в битието си на юрист съм намирал писмен документ с одобрение от ЦК на БКП за създаването на фондацията „Софийски музикални седмици“, мисля от 1981 г. Да не вземе някой да създава нещо без одобрението на ЦК…
Можеше ли да има модел „България за България“?
Преди повече от 10 години като юрист имах удоволствието да проуча (не толкова задълбочено колкото колегата – за 15 години назад) каква е била уредбата на сдруженията и фондациите в България от Освобождението до наши дни. От архива на Народната библиотека изрових това-онова и го систематизирах тук и тук, налични са сканирани копия на документи.
Сдружаването в България има своите корени още от епохата на Възраждането, така се ражда БАН. Основната му цел е била обединяване на хора и средства за постигане на публични цели. Независимо че легалното понятие „фондация“ е скрепено едва през 1933 г. със Закона за юридическите лица, това обстоятелство не е било пречка за широкото развитие на дарителството след Освобождението, намерило израз в различни форми. В резултат на частни благотворителни инициативи са се създавали и поддържали академични и творчески клубове, сиропиталища, приюти за възрастни хора, болници. Материалното подпомагане на просветата се е отличавало също с голяма щедрост. Със средствата на дарителски фондове са се издържали стипендианти в страната и чужбина.
Най-общият текст, прокламиращ правото на сдружавания, се е съдържал в чл. 83 от Търновската конституция, според който “българските граждани имат правото да съставляват дружества, стига целта и средствата им да не принасят вреда на държавния и обществен порядък, на религията и на добрите нрави”.
Другите два основополагащи акта са: Законът за наследството от 1890 г. и Законът за задълженията и договорите от 1892 година. Тези два закона уреждат формата, предмета и действието на завещанието и съответно на договора за дарение и оттук правните рамки на фондациите и фондовете, образувани чрез завещание или дарение.
Съществуват и специални закони или други нормативни актове, по силата на които се създават държавни или обществени фондове и фондации:
Закон за образуване на фонд “Добродетелна дружина в Букурещ”,
Указ от 12.04.1899 г. за учредяване на “Фонд Генерал-майор Иван Кишелски”.
Организацията и дейността на този вид фондове се е уреждала с подзаконови актове.
Създала се е практиката, когато надареният е държавата, дарението да се приема със закон, а когато надареният е бил община или училище – дарението да се приема с протокол от заседанието на общинския или училищния съвет. Примери за закони, потвърждаващи тази практика, са: Законът за приемане на дарението на Луиза и Димитър Станишеви, Законът за дома на благотворителността и народното здраве “Д. Кудоглу” и др.
След 1933 г. правната рамка се усъвършенства със Закона за юридическите лица от 1933 г., Наредба – закон за общественото подпомагане – от 1934 г. и други.
Идва обаче Втората световна война, а с нейния край и новата народна власт, която не търпи свободни сдружавания и прекъсва традицията на демократични граждански организации. Но не само това. За 6 години е иззето наличното имущество и финанси на неправителствените организации, които никога повече не са възстановени:
Наредба-закон за заем на свободата (ДВ, бр. 28, 05.02.1945г.)
С описания акт се оправомощава Министърът на финансите да сключи чрез публична подписка заем, именуван „Заем на свободата“, с който се цели да се покрият извънредните разходи на държавата. По силата на този нормативен акт обществените фондове и фондациите са задължени да вложат активите си във финансиране на заема;
Наредба-закон за отменяване закона за учредяване на фонда „Цар Обединител Борис ІІІ“ (ДВ, бр. 105, 09.05.1945г.);
Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища на държавата (ДВ, бр. 241, 21.11.1946г.) По този начин държавата придобива без заплащането на каквито и да е средства множество училищни сгради, летовищни постройки, дворове, инвентар и специализирано оборудване.
Закон за бюджета и отчетността по бюджета на Народна Република България за 1948 г. (ДВ, бр. 13, 19.01.1948г.) Глава VІ, чл. 37 и чл. 38 от този закон дават право на Министъра на финансите да закрие всички съществуващи до този момент фондове и да се разпореди в полза на държавния бюджет с наличните им средства. Под обсега на тези норми попадат всички фондове, свързани с дарения и завещания. Така държавата придобива спестяванията на редица благотворителни организации и физически лица.
С още няколко указа и наредби от 1951 г. е ликвидирано изцяло свободното гражданско сдружаване и национализирани средствата.
Белег на днешната българска държава е дейностите, свързани с правата на човека, социалните проблеми, спорта, културата да бъдат финансирани с евросредства. Контролът върху тези процедури да бъде безкритично занижен, за да се качат на хранилката приближени до партийните централи никому неизвестни с гражданската си позиция организации.
Та, ако конфискуваното от държавата в периода 1945-51 г. бе реституирано в един публичен фонд, който на конкурентен принцип да финансира гражданските организации, нямаше сега да водим този разговор. Но остава въпросът какво искаме да постигнем като общество.