В момента Европейският съюз е изправен пред две основни предизвикателства: реализиране на зеления преход и упражняване на икономическо лидерство. И двете са екзистенциални по природа. Както зеленият преход е жизненоважен за опазването на планетата, от която зависи нашето оцеляване, така и икономическото лидерство е от съществено значение за запазването на демократичния, екологичен, пазарно базиран модел, който е в основата на нашия начин на живот. Икономическото държавно управление предлага средства за справяне и с двете предизвикателства.
За европейците упражняването на икономическо държавно управление ще изисква радикална промяна на мисленето. Ние сме свикнали да бъдем икономическа суперсила, но все още се учим да упражняваме политическа сила. Всъщност ЕС винаги се е въздържал да мисли от гледна точка на икономическо държавно управление. Развитието му беше движено от търговията и подкрепено от непрекъснато развиващ се, но в крайна сметка предсказуем, основан на правила международен икономически ред, съобщава БТА.
Но светът се промени. През последните две десетилетия и особено през последните няколко години поредица от шокове - от пандемията от COVID-19 до пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна - подчертаха уязвимостите, които могат да възникнат от взаимозависимостта. В резултат на това ЕС премина през "геополитическо пробуждане", като страните членки сега признават необходимостта от по-голям суверенитет, за да гарантират своята сигурност не само по отношение на отбраната, но и по отношение на икономиката и, по-общо, по отношение на европейската визия за света.
И точно тук на сцената излиза икономическото държавно управление. Ние трябва да проектираме икономически политики, които укрепват статута на ЕС като суверенна сила, способна да гарантира устойчивостта на своя икономически, социален и екологичен модел и да пренася ценностите си извън своите граници. Тази стратегия трябва да се крепи върху четири стълба.
Първият е европейската промишлена стратегия. ЕС постигна голям напредък в тази област през последните години и особено през последните няколко месеца. По отношение на енергетиката, например, ЕС прие плана "Готов за 55" (Fit for 55), всеобхватен пакет от политики, насочен към намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 процента до 2030 г. и достигане на нулево ниво на емисиите до 2050 г.
Освен това ЕС се стреми да реформира своя пазар на електроенергия, за да постигне по-гъвкаво производство с ниски въглеродни емисии, както и да задълбочи вътрешните взаимовръзки, за да осигури европейските енергийни доставки, като по този начин намали зависимостта на Общността от внос на енергия и от изкопаемите горива.
В момента ЕС работи за финализиране на още инициативи, които ще му помогнат да запази водещата си позиция в зелените технологии. Например, полагат се усилия за рационализиране и ускоряване на съответните административни процеси, като издаване на разрешения и проверка на държавната помощ. Законът за индустрията с нулеви емисии (Net-Zero Industry Act), предложен наскоро от Европейската комисия, е пример за това.
В същото време Франция се застъпва за инициативи, които биха засилили стратегическите сектори, особено тези, свързани с цифровия и енергийния преход. Например Европейският акт за интегрални схеми и Законът за критичните суровини имат за цел да стимулират европейското производство на ключови компоненти в глобалната верига за доставки на технологии. Европа също трябва да ускори напредъка в производството на батерии, което е от съществено значение за постигане на въглеродна неутралност.
Вторият стълб на европейското икономическо държавно управление изисква укрепване на нашия вътрешен пазар и търговските ни отношения с останалия свят. ЕС вече разширява набора от инструменти за защита на местния бизнес с мерки, свързани например със сигурността на данните и критичната инфраструктура. В същото време ЕС използва силата си, за да гарантира реципрочност от своите партньори. Никоя фирма от трета държава не може да кандидатства за публичен търг в ЕС, ако нейната страна не отвори подобни търгове за европейски фирми.
ЕС обръща специално внимание на икономическата принуда и изкривяващите пазара практики. Неговият инструмент за борба с принудата, по който Европейският парламент и Съветът наскоро постигнаха окончателно политическо споразумение, ще позволи на ЕС да отговори на тактиката на икономическата сила от страна на конкурентите. По подобен начин Регламентът за проверка на инвестициите, приет през 2019 г., позволява на ЕС да блокира чуждестранна собственост или придобивания на стратегически компании.
Третият стълб е изнасянето на нашите стандарти и амбиции извън Европа. За тази цел ЕС предприе координирани усилия за укрепване на влиянието си в многостранните институции и ползва силата си, за да запази фокуса на тези организации върху основните им цели, както и за да насърчи реформите в управлението, където е необходимо.
Освен това с мерки като Механизма за коригиране на въглеродните граници и Регулацията за продукти, произведени без обезлесяване, ЕС гарантира, че стоките, които внася, отговарят на международните и (често по-строгите) европейски екологични и социални стандарти. А при договарянето на търговски споразумения ЕС работи за съвместното налагане на три критерия: екологична устойчивост, европейски стратегически интереси и справедлив баланс на отстъпките.
Последният стълб на стратегията за европейско икономическо управление е използването на "офанзивни" инструменти за възпиране на злонамерени действия от трети страни. Това, разбира се, включва икономически и финансови санкции, които бяха бързо разработени и широко прилагани, откакто Русия започна своята пълномащабна война срещу Украйна. Но търговската политика в по-широк план също трябва да бъде приведена в съответствие с целите на външната политика.
От известно време ЕС прилага контрол върху износа на стоки с двойна употреба и ще продължи да го прави, като координира усилията си на многостранно ниво. Но трябва да се направи повече. На фона на задълбочаващото се китайско-американско напрежение ЕС трябва да избира между пълно технологично отделяне и засилване на контрола върху износа. Франция призовава за дискусия в целия ЕС за това кои технологии не желае да изнася.
Нека бъдем ясни: Европа не се стреми да се утвърди като геоикономическа сила за сметка на която и да е друга страна. Ние по-скоро се стремим да гарантираме, че можем да контролираме нашето собствено политическо, икономическо, екологично и социално развитие. Дори когато се примиряваме с необходимостта от упражняване на повече сила, ние няма да се отречем от откритостта, която е сърцето на европейския проект. В резултат на това нашето международно влияние само ще расте и ние ще можем едновременно да играем сложната игра, в която се е превърнала геополитиката, и да водим света в действията, свързани с климата.