Година след завръщането с гръм и трясък на талибаните на власт в Афганистан в редиците им се забелязват разцепления заради колосалните предизвикателства, с които се сблъскват бившите бунтовници и новите господари на страната, коментира АФП, цитирана от БТА.
Победата им сложи край на сраженията и даде на афганистанците възможност малко да си поемат дъх, особено в селските райони, изтощени от две десетилетия насилие.
Днес обаче Афганистан е потопен във вихрушка от кризи - финансова, икономическа и хуманитарна. Милиони афганистанци живеят под равнището на бедност, през изминалата година мнозина афганистанци за първи път през живота си затънаха в дългове, а има семейства, принудени от немотията, да избират дали да продадат малките си дъщери или собствените си органи.
В тези условия "вие имате един лагер, който напредва с онова, което смята за реформи, и друг лагер, който явно смята, че тези анемични реформи са прекомерни", обяснява Ибрахим Бахис, аналитик по Афганистан, работещ за Международната кризисна група.
"Символични" промени
Колкото и да хвалят талибаните своя "нов тип управление на страната", според мнозина наблюдатели промените, осъществени досега, все още са повърхностни.
Тоест това са най-вече "символични" жестове, целящи да предразположат Запада - финансирал в продължение на 20 години страната, зависима от животоспасяващата външна помощ - и да не остане сега тя откъсната от световната финансова система.
Технологиите и пиарът се появиха във всекидневието на държавните служители в Кабул, хората ръкопляскат на крикет мачове в препълнени стадиони, афганистанците имат достъп до интернет и до социалните мрежи.
Освен това момичетата могат да посещават начално училище, а жени репортери интервюират правителствените чиновници, което бе немислимо по време на първия опит на талибаните да управляват през 90-те години на миналия век.
"В някои случаи бихме могли да констатираме политическо развитие, но нека сме наясно. Все още имаме работа с организация, отказваща да загърби някои твърде изостанали догматични позиции", коментира Майкъл Кугелман, експерт по Афганистан в изследователския център "Уилсън".
Множество девически средни училища остават затворени и жени не се допускат до обществени длъжности. В консервативните райони музиката, наргилетата и хазартът все още са под строг контрол, демонстрациите се потушават жестоко, а журналистите редовно са подлагани на заплахи и арести.
Междувременно новите власти пренебрегнаха исканията на Запада за всеобхватно правителство, а убийството на главатаря на "Ал Каида" миналата седмица в Кабул подновява съмненията по повод ангажимента на талибаните да прекъснат връзките си с екстремистките групировки.
Никаква капитулация
През март върховният водач на талибаните Хайбатула Ахундзада породи изненада, като отмени очакваното отваряне на девическите средни училища. Редица аналитици съзряха в това стремеж да не се възприема, че Афганистан е капитулирал пред западните администрации. Наред с това той попари надеждите за възстановяване на международните финансови потоци, което предизвика критики дори в командването на талибаните в Кабул, а някои от тях дори открито застанаха срещу решението му.
Последваха други мерки, напомнящи за бруталното предишно талибанско управление, възмутили чуждестранните дипломати, които редовно се срещат с членовете на кабинета, но нямат достъп до върховния лидер на талибаните.
Твърде тайнственият Хайбатула Ахундзада и могъщите му приближени - духовници и бивши въоръжени бойци, продължават да налагат строгото си тълкувание на шериата, заседавайки в Кандахар, люлката на талибанското движение. Съветниците му претендират, че страната може да оцелява без доходи отвън, макар всички да осъзнават, че деблокирането на замразените й активи в чужбина би представлявало спасителен пояс за Афганистан.
"Знаем, че талибаните може и да са меркантилни, но те успяват да се проявяват като такива", казва дипломат.
"Всички решения, взети от него (Ахундзада) досега, са основани на мненията на ерудирани специалисти по религиозните въпроси", казва Абдул Хади Хаммад, директор на медресе и член на духовен съвет, близък до върховния лидер.
"А афганистанците изпитват все същите нужди, както преди 20 години", допълва един от съветниците му - Мохамад Омар Хитаби.
Линия, която подкрепя Абдул Рахман Таяби, друг съратник на върховния водач, натоварен с министерството за насърчаване на добродетелта и борба с порока. "Нашият народ не иска много, както може би искат хората от други страни", увери той.
Забавяни заплати
Хайбатула Ахундзада, чиято власт още никой не е дръзнал да оспори, неспирно припомня, че движението трябва да запази единството си. Според някои източници той полага усилия да поддържа равновесие, за да успокои напреженията между различни съперничещи фракции. Но в талибанските редици вече се надига гняв.
"Талибанските гвардейци получават заплати със закъснение и тези заплати са ниски. Те са недоволни", заяви пожелал анонимност представител на талибаните, работещ в Северозападен Пакистан.
Мнозина са се върнали по селата си или в Пакистан, за да търсят друга работа, добави друг талибански източник.
Опитите на талибаните да разнообразят своите приходи и доходи, използвайки въгледобива, доведоха до вътрешни борби в северните провинции, изострени от етническия фактор и религиозното разцепление.
Тези нарастващи напрежения може да засилят консервативните тенденции в движението към връщане назад, смята Кугелман: "Ако талибанските водачи започнат да усещат реални заплахи за политическото си оцеляване, ще успеят ли те да се променят?".