Ръкуването изчезна по време на пандемията, но с масовата ваксинация и погресивното вдигане на рестрикциите то се завръща. Но тази традиция, която и без това беше започнала да поражда все по-малко интерес, може би вече е станала непопулярна, предава БТА.
Един от най-запомнящите се кадри от срещата на Владимир Путин с Джо Байдън в Женева миналата сряда беше тяхното ръкостискане. Това бе запомнящо се не само заради неговото дипломатическо измерение, но и заради санитарното му измерение.
Няколко дни по-рано гостите на Г-7 в Корнуол, сред които беше и американският президент, се придържаха към поздрава с докосване на лакти.
С вдигането на рестрикиците в повечето американски щати, с все по-малко стриктните санитарни препоръки, с липсата на специфични указания в компаниите, всеки се придържа към свои собствени навици, що се касае до физическите контакти.
Техникът в телефонна централа в Ню Йорк Джес Грийн отказва да се ръкува с клиентите си, а само с познатите си хора, за които знае, че са се ваксинирали.
Все повече компании или американски учреждения използват цветни гривни, които позволяват на сътрудниците, клиентите или посетителите да показват доколко са склонни на физически контакти. Гривните са червени, жълти и зелени, като първият цвят означава най-голямо недоверие, докато последният - най-голямо доверие във физическите контакти.
Шейсетгодишният адвокат Уилям Мартин не се ръкува с никого, независимо дали става дума за ваксиниран човек, или не. И той ще продължи да спазва това правило, докато бъде сигурен, че няма да се зарази, както той казва, което означава, че това може да отнеме години.
Прегръдката, която е често явление при американците, е още по-малко практикувана сега, да не говорим пък за разцелуването, което така или иначе никога не е било разпространено в САЩ.
"Завръщането към старите навици няма да промени процента на заразените", смята обаче Джак Караванос, преподавател по обществено здравеопазване в Нюйоркския университет, който припомня, че изследванията са показали, че вирусът не се предава чак толкова при физически контакт.
"Но като оставим това настрана, е известно, че хремата, грипът и много други инфекции циркулират чрез докосването. Следователно елиминирането на ръкостискането все пак е имало положително въздействие от гледна точка на общественото здравеопазване", казва той.
Много хора гледат сега на ръкостискането като на здравен риск. "Мисля, че ние не трябва повече никога да се ръкуваме, ако трябва да бъда честен с вас", заяви в началото на април 2020 г. имунологът Антъни Фаучи, който е съветник в Белия дом.
"Винаги е имало бацилофоби, които не искат да докосват хората, защото виждат заразата навсякъде", припомня Алън Фур, преподавател по социология в университета в Обърн. "Броят на тези хора може и да нарасне след пандемията", вещае той.
Недоверието обаче може да се превърне в нещо банално сред най-младите. "Години са нужни, за да се формира съзнанието на децата. Имам чувството, че в психиката им ще се запечата психологическа гледна точка нуждата да пазят дистанция с останалите", казва 33-годишната санитарка Анди Маккоркъл.
Ръкуването е ритуал, който децата научават от възрастните, припомня Алън Фур. Но след 16 травмиращи месеца предаването на тази традиция може да бъде поставено под въпрос, предупреждава той.
Към ефекта ковид се добавя и една тенденция за все по-малко официалност при общуването, която се налагаше още от преди срещу ръкостискането, подчертава социологът.
Докосване на лакти, на юмруци, индийското намасте (поздрав с две събрани сякаш като за молитва ръце) или обикновеното махване с ръка - всички те станаха неизменни със здравната криза и постепенно ще погребат ръкостискането, прогнозира той.
"Ще изгубим много, ако се откажем от ръкостискането", казва Патриша Нейпиър-Фицпатрик, основателка на училище по добри обноски в Ню Йорк. "Откакто свят светува с този жест вие показвате, че имате доверие в другия", добавя тя. "Освен това вие разбирате много неща за един човек само от ръкостискането му", подчертава преподавателката, според която жестовете позволяват да се "разгадае езикът на тялото".
Поетапно обаче някои се връщат към ръкуването. Например Ричард Вон, служител в строителния отрасъл в Ню Йорк, който въпреки че е бацилофоб, се успокоява благодарение на хидроалкохолния си гел, или пък някои колеги на Доминго Иноа, който е лекар от Бронкс.
В САЩ, където пандемията подхрани поляризацията на обществото, ръкостискането се превърна също в нещо политическо, в отправяне на предизвикателство към санитарните рестрикции, казва Анди Маккоркъл.
"Мисля, че ще продължим да се ръкуваме. Но ще има много повече толерантност към онези, които не се чувстват удобно да се ръкуват с другите. Това е един прекалено важен ритуал в нашата култура", казва Алън Фур.