"Русия влиза в конфликт с Европейския съюз през въздушното пространство на Беларус", заявява в. "Комерсант". Руските власти започнаха да блокират полетите за Москва на европейски авиокомпании, решили да избягват беларуското небе след инцидента на 23 май, пояснява вестникът.
В неделя Минск приземи принудително самолет на "Райънеър" с мотива, че е имало сигнал за терористична заплаха, и арестува двама от пътниците - беларуския дисидент Роман Протасевич и приятелката му София Сапега. ЕС призова авиокомпаниите да избягват въздушното пространство на Беларус и ограничи достъпа до своето въздушно пространство за превозвачи от тази страна.
"Стремежът на Москва да подкрепи Минск с неофициална блокада на европейските полети, заобикалящи Беларус, доведе до неразбория на авиационния пазар. Най-малко два полета за руската столица бяха отменени, но други се изпълняваха. Пътниците се озоваха във висяща ситуация. Руските превозвачи, разтревожени от липсата на официални коментари от въздухоплавателните власти, се страхуват от евентуална ответна реакция на ЕС. Експерти смятат действията на федералната служба Росавиация за политически жест и очакват правилата на играта да се изяснят в най-скоро време", посочва "Комерсант".
"Решението на Москва да не приеме двата полета от Европа може би се дължи на технически причини. Ако след два-три дни Русия каже, че проблемът е решен, значи тук няма никакъв политически подтекст", коментира пред "Взгляд" браншовият експерт Олег Пантелеев.
"Ако обаче Русия даде на Европа политически отговор в знак на солидарност с Беларус, ще пострадат и двете страни. Туристическият сезон в Европа би могъл да подобри финансовото положение на руските авиокомпании. От друга страна, поради уникалното географско положение на Русия през територията ѝ е по-удобно да се лети от Европа към Азия. Загубата на маршрута над Сибир ще означава за европейските компании сериозни загуби при полети до Азия и риск да изгубят този пазар. А щом коронавирусът отслабне и световните въздушни двери се отворят, закъсалите от кризата превозвачи ще се бият за всеки маршрут и полет, за да компенсират "ковидните" щети", разсъждава "Взгляд".
"При всяко положение натискът на европейците върху Беларус ще се засилва. Ако страните не се спогодят, санкциите срещу Беларус може да обхванат и Русия заради нейната подкрепа за Минск", предупреждава пред "Известия" политологът Владимир Евсеев.
"Западът може да постави Беларус под пълна транспортна блокада. Това ще означава да спрат и товарните превози - на стоките, изнасяни от Беларус на Запад, и на превозваните транзитно през територията ѝ", пише "Свободная преса".
Вестникът свързва случая с геополитическите интереси на САЩ - ситуацията може да бъде използвана за ограничаване на търговско-икономическия потенциал на Китай, който разглежда Беларус като част от проекта за Нов път на коприната.
Беларуският президент Александър Лукашенко ще се опита да склони своя добър приятел - китайския лидер Си Цзинпин, към по-активна външна политика в защита на официален Минск.
"Освен това ситуацията около Беларус очевидно ще е сред основните теми на предстоящите преговори между президентите на Русия и на САЩ Владимир Путин и Джо Байдън в Женева. Тя "ще изплува" и на китайско-американските преговори. Може би тъкмо затова Вашингтон не бърза да прави резки изявления по повод ареста на Протасевич - тази карта трябва да се разиграе професионално, а не да се изхвърля веднага", добавя "Свободная преса".
"Днес Лукашенко ще разговаря с Путин в Сочи. Междувременно събитията около ареста на Протасевич и приятелката му - руска гражданка, съществено отслабиха позициите на беларуския лиде", пише "Независимая газета".
"Експерти виждат в тези събития част от стратегията на Москва, целяща да принуди Беларус към "дълбока интеграция" с Русия. Според анализатори Русия има интерес от преход на властта в съседната страна и засилване на руското влияние там", отбелязва всекидневникът.
Беларуският политолог Игор Тишкевич вижда два варианта за развитие на събитията, които са: еднакво неприятни за Лукашенко. Според първия Русия ще реализира арменския сценарий" Това означава победа на демокрацията в Беларус, ако колективният Запад склони в тази страна окончателно да надделее руското влияние. И Москва "ще продаде тази идея на страните от ЕС и на САЩ.
"Другият вариант предвижда преход на властта в Беларус, за какъвто вече е настоявала Русия. Тогава Лукашенко ще трябва да впише в обещаната от него нова беларуска конституция норми, каквито са нужни на Руската федерация. И още сега, без да се подписват политически документи, Русия ще навлезе в ключовите отрасли от беларуската икономика", обяснява Тишкевич.
"На официално ниво Русия подкрепя Лукашенко - не пусна в небето си някои европейски превозвачи, заобикалящи Беларус. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че в инцидента със самолета Европа се държи "неуместно". Реториката на медиите в Русия обаче дава на експертите основания да казват, че Москва обръща гръб на Лукашенко", заключава наблюдателят Виталий Циганков.