Това е дилема, която започна да се повтаря за много западни правителства: как да се гарантира освобождаването на техните граждани, задържани в Иран, без обаче да се поддават на дипломацията на "заложниците", в която Техеран е обвиняван от правозащитници, коментира АФП.
През последните години хвърлянето в затвора на чужденци или на хора с двойно гражданство от иранското правителство стана повтаряща се практика, според защитници на човешките права, по чиито оценки тези случаи на лишаване от свобода почиват на фиктивни обвинения.
Каква е целта, според тях? Да бъдат накарани западните правителства да преговарят, понякога в продължение на месеци или години, за освобождаване на ирански затворници в замяна. Освобождаването на американеца Сиюе Ван през декември 2019 г. или това на французина Ролан Маршал през март 2020 г., и двете в замяна на задържани иранци, са примери за това. А освобождаването на австралийско-британската изследователка Кайли Мур-Гилбърт миналия месец, при очевидна размяна с трима иранци, задържани в Тайланд за неуспешно бомбено нападение срещу израелски дипломати през 2012 г. в Банкок, само засили опасенията.
Защото този вид размяна може да подтикне Иран да засили задържането на чужденци и да определя още по-висока цена за освобождаването им, предупреждават активистите. "През последните години е ясно, че това, което наблюдаваме, не е нищо друго освен вземане на заложници", казва Хаиди Гаеми, изпълнителен директор на Центъра за правата на човека в Иран, базиран в Ню Йорк. "Този вид преговори само ще подтикнат и ще засилят вземането на заложници от иранското правителство", добавя той за АФП.
Това са обвинения, отхвърляни от Техеран, който уверява, че тази затворници са задържани съгласно независима съдебна процедура, без правителствена намеса.
През миналата седмица обаче министърът на външните работи Мохамад Джавад Зариф заяви, че Иран е отворен за размяна на затворници, като увери, че ако задържани иранци бъдат освободени в чужбина, Техеран ще е готов да върне услугата. "Може да го направим утре, можем да го направим дори днес", отбеляза той по време на конференцията "Средиземноморски диалог".
Мохамад Джавад Зариф
Достатъчно, за да постави много правителства в неловка позиция, в момент, когато освобождаването на много хора остава да бъде договорено.
Сиамак Намази, американец от ирански произход, задържан от повече от пет години, Назанин Загари-Радклиф, британка от ирански произход, хвърлена в затвора през 2016 г., или французойката от ирански произход Фариба Аделка, арестувана през юни 2019 г. и поставена под домашен арест след продължителен престой зад решетките, са само някои от примерите.
"Маратон"
Сред най-новите случаи е този на Нахид Тагави, 66-годишна германска гражданка от ирански прозиход, арестувана, според дъщеря ѝ Мариам Кларън, в средата на октомври в нейния апартамент в Техеран. Оттогава тя е в изолация в затвора Евин без официална причина. "Зная, че това ще бъде маратон. Не очаквам да я видя преди Коледа", признава тя пред АФП. По думите й германски дипломати са помогнали на майка й да бъдат предадени лекарства в затвора, но Берлин "трябва да направи повече", за да гарантира достъп на консулските власти и да разбере защо майка й е арестувана. "Берлин не може да пренебрегва това нарушение на правата на човека и трябва да се намеси", настоява тя. А когато я питат за размяна на затворници, тя признава: По принцип мисля, че е лоша сделка да бъдат разменяни невинни срещу затворници. Но като дъщеря на Нахид Тагави, в този случай бих приела.
Други случаи са още по-деликатни, като този на Ахмадреза Джалали - шведски учен от ирански произход, осъден на смърт за шпионаж, чието семейство се опасява от непосредствено предстояща екзекуция.
С най-малко 251 екзекуции през 2019 г., Иран, след Китай, е страната с най-голямо използване на смъртното наказание, според последния доклад на "Амнести интернешънъл". Обесването в събота на Рухола Зам, опозиционер, дълго живял в емиграция във Франция, е най-новата илюстрация на това.
Тактиката за вземане на заложници обаче, не е нова за ислямската република: през 1979 г. част от персонала на американското посолство беше задържан за 444 дни, докато през 2009 г. освобождаването на френската студентка Клотилд Реис бързо беше последвано от това на Али Вакили Рад - иранец, признат за виновен през 1991 г. за убийството на бившия премиер Шапур Бахтиар. Париж тогава отрече всякаква връзка между причина и следствие.
"Изправени ме пред дилема и няма лесен отговор", заявява Роя Боруманд, съоснователка на центъра "Абдорахман Боруманд", базиран във Вашингтон, който се бори за човешките права в Иран. "Някой, който не е извършил престъпление, бива разменян срещу някой, който е извършил", съжалява тя, като признава, че чуждестранните правителства не могат да оставят гражданите си в иранските тъмници. За г-жа Боруманд единственият възможен вариант е да препоръча на чужденците и на хора с двойно гражданство да избягват всякакво пътуване до Иран. Според Гаеми е наложително западните страни да покажат единен фронт и да нарекат нещата с истинските им имена: вземане на заложници.