Китайският външен министър Ван И не приключи съвсем с "подвита опашка" едноседмичната си европейска обиколка, но може би е отрезвял, ако въобще е вярвал, че Пекин би могъл просто да спечели Европа, като критикува крайната реторика на Америка.
Според Пекин тази реторика напомня на тона от епохата на Студената война, но Америка пък е естествен съюзник на Европа, пише британският в. "Гардиън". Пътуването на Ван И, което включваше пет страни, със сигурност беляза края на една епоха, в която Китай можеше просто да се измъкне с проповеди за решения, печеливши за едната и другата страна, за многостранен подход и за ненамеса във вътрешните работи на когото и да било. Да се сочи с пръст американския президент Доналд Тръмп също вече не е достатъчно за спечелване на европейски приятели, коментира изданието.
На всяка спирка от своята обиколка на Ван беше напомнено, посредством присъствието на продемократични хонконгски активисти, че сега Китай може да плати политическа цена за налагането на нов закон за сигурността в Хонконг и отлагането на изборите в района, както и за твърдението, че задържаните мюсюлмани уйгури просто преминават през обучение за придобиване на трудов опит. Въпросът е дали тази политическа цена ще се превърне в икономическа за Китай, изтъква "Гардиън".
Срещите с медиите във Франция, Германия и Норвегия не протичаха според плановете на китайския външен министър, което го накара да отправи заплаха към Норвегия, в случай че независимото жури, което присъжда Нобеловата награда за мир, реши да даде отличието на китайски правозащитници. В Германия, която беше най-важната спирка от пътуването му, той трябваше да се защитава, след като заплаши чехите с неуточнена висока цена заради "недалновидното" посещение на председателя на чешкия Сенат в Тайван.
Германският външен министър Хайко Маас заяви, че подобни заплахи са неуместни и призова изборите в Хонконг да бъдат проведени "бързо и безпрепятствено" и да бъде оттеглен новия закон за сигурността.
Една преоценка по отношение на Китай ще има по-широки последици в областта на сигурността. Следвайки примера на Франция, Германия предвижда в скоро време да публикува стратегия за Индо-тихоокеанския регион, която ще засили германските връзки с Индия, Япония и Австралия.
Ван И обаче трябва да бъде доволен, че не бяха обявени нови санкции, а китайската компания "Хуавей" продължава да се бори за изграждането на 5 G-мрежата в Германия. Той трябва да е забелязал обаче, че търпението на Европейския съюз се изчерпва по отношение на неизпълненото обещание за равен достъп до китайския пазар и премахване на китайските държавни субсидии.
В Европейската комисия има все по-силно осъзнаване, че връзките с Китай може би са отишли твърде далеч. Пандемията от коронавирус най-вече разкри свръхзависимостта от външните доставки, не само тези на медицински продукти, но също от стратегически минерали като литий и кобалт, в които се е специализирал Китай. В Брюксел може да не се говори за скъсване с Китай в американски стил, но диверсификацията определено е цел, отбелязва вестникът.
Пекин вероятно ще продължи да залага на позицията, че ЕС се нуждае от Китай повече, отколкото Китай от ЕС, но Ван, който е проницателен дипломат, трябва да си е тръгнал с доста поводи за преоценка, заключава "Гардиън".