Отчаяни от гледката на труповете и отломките, покриващи улиците, много иракчани напуснаха домовете си в райони, освободени от "Ислямска държава" преди две години, и доброволно се върнаха в лагерите за разселени хора, където се бяха подслонили по време на боевете и след това.
През 2014 г. бойците завзеха големи територии от страната, а през декември 2017 г. бяха окончателно разгромени. Северната провинция Ниневия, особено столицата й Мосул и районът на Стария град в нея, преживя някои от най-ожесточените сражения.
"Видях опустошение в Стария град. Всички къщи и сгради са пълни развалини. Със собствените си очи видях трупове. Видях ръка на жена", каза 61-годишната Сабиха Джасим, която след това се върнала в лагера за разселени "Хасан Шам".
Джасим казва, че напуснала и защото нямало питейна вода, нито достъп до медицински грижи за болния й съпруг - и двете неща са налични в лагера.
Само в лагера "Хасан Шам" тази година са се върнали над 200 семейства като това на Джасим, след като първоначално са си отишли у дома. Местни служители казаха, че мнозина са направили това, но отказаха да предоставят пълни данни.
Бойците на "Ислямска държава" опустошиха и плячкосаха завзетите от тях райони, оставяйки след себе си разрушени къщи, джамии и църкви. Някои се укриват и все още действат в тези райони.
Трупове и разрушени сгради все още са обичайна гледка две години по-късно. За разлика от това, лагерите предоставят на жителите сигурност и сравнително удобен живот.
"Хората предпочитат да живеят в бежански лагер, отколкото да останат в Мосул, защото казват, че в лагера има сигурност. Освен това в лагера има средства за препитание повече, отколкото в град Мосул", каза заместник-директорът на лагера "Хасан Шам" Махабад Абдул-Хаки.
Централното правителство казва, че ще са му необходими 100 милиарда долара, за да възстанови Мосул, но според местни служители то не прави достатъчно.
"Правителствените служби не осигуряват адекватни услуги и жителите страдат. Всичко в провинция Ниневия е ненормално. Хората виждат само външността, но не и същността на нещата. Ако животът в провинцията беше наистина нормален, не мисля, че гражданите щяха да напускат своите домове или града си", каза Али Худиер от провинциалния съвет на Ниневия.
"Добре знам, че жителите на Мосул обичат своя град като душите си, но хората започват да изоставят даже душите си заради влошаващите се условия и качество на живот в Мосул."
Дори иракчани, които някога са били заможни, са принудени да се връщат в лагерите в търсене на по-добър живот.
"Моят съпруг беше златар, бяхме богати, но заради сегашните условия нещата се обърнаха наопаки. Затова бях принудена да се върна в лагера, защото нямам източник на доходи", каза Аиша Ахмед, която сега е принудена да продава своя дял от осигуряваните от правителството дажби за 8 долара, за да преживее някак.
"Никой не помага, нито от правителството, нито богати хора. А дори богатите са станали бедни при тези обстоятелства. Не виждах подкрепа, затова реших да се върна в лагера."