Град Шанлъурфа е известен изключително с „Езерото с рибите” или Балъклъ гьол. Тук най-силно се чуства смесването на религиите и легендите.
Голямото езеро е свързано с пророка Авраам/Ибрахим. Според мюсюлманската легенда царят Нимрод научил за предсказание, според което ще се роди момче на име Авраам. Това момче щяло да превъзхожда царе и богове. Майката, която заченала момчето от ангела Гавраил, укрила детето си в една пещера, за да го предпази от гнева и преследването на Нимрод. Момчето живяло в пещерата до 15-та си година, когато съзряло достатъчно, за да излезе навън и да опознае твореца. До този момент пръстите на Аллах му предоставяли вода, мляко, сок от фурми и квасено мляко. Нимрод подготвил сложно съоръжение-клада и хвърлил пророка в пламъците. Милостивият бог превърнал пламъците във вода, а въглените в шарани, съобщава Агенция "Булфото".
Днес на това място сега има голямо езеро, захранвано от няколко извора, големи хищни шарани, прехранвани от туристите и храмове превърнати в джамии. В близост има и друго езеро (двете са свързани) кръстено на Зелиха – дъщерята на Нимрод, която не била съгласна с решението на баща си да изгори Авраам.
Мюсюлманите особено почитат пещерата в която е израснал Авраам/Ибрахим. На това място е изградена голя джамия (някогашен християнски храм). Харан е град разположен южно от Шанлъурфа, съвсем близо до Сирия. Селището трябва да е съществувало още от около 3-то хилядолетие преди Христа, а глинени плочки от 18-ти век преди Христа споменават града и другите съседни населени места, които често носят имената на близките на Авраам. През следващите години Харран става център за поклонници на слънцето и луната. Остатъците от двоен храм на Син (луна) и Шмаш (слънце), открити тук, датират от 16-и век пр.н.е.
Доминирането от различни народи (например Асирийската империя от 13-ти век) не е променило нивото на Харан като център за поклонение в небето, а при пристигането на вавилонците (556-539 г. пр.н.е.) те също насърчават култът на грях. Дори наследниците на Александър Велики и римляните почитали бога на Луната. Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе останаха няколко години по пътя си от Ур към Ханаан. Умайадският халиф Марван II, живял в Харран от 744 до 750 година установил тук Ulu Camii и най-стария ислямски университет. От тогава е високата 65 метра кула, за която се смята, че е била астрономическа обсерваторая. Монголската инвазия през 1260 година унищожава града и кулата е намалена на половина. След като османците остановяват свой контрол през 1516 г. Кулата е превърната в минаре.
Харан е най-известен със своите връзки с историята на Пророка Авраам и получава забележка в Стария Завет (Битие 11:31 и 12) като място, където Авраам и неговото племе остават 7 години по пътя си от Ур до Ханаан. Археологическите проучвания в града продължават и до днес. Като допълнение е арабското село Харан, с конусовидни къщи. Смята се, че селото е основано от няколко рода, дошли от Сирия. Всяко следваща жена (те са били многоженци) е получавала нова островръха стая, долепена към предишните. Такава имат и къщите в Трулите в Алберобело в Италия, но там те са каменни, докато къщите в Харан са кирпичени и измазани с глина.