Фрагмент от пурпурен плат, свещена туника, намерен в царска гробница във Вергина – село в Гърция, част от дем Бер на област Централна Македония, може да е на Александър Велики.
Екип от археолози откри памучен текстил, боядисан в лилаво, който съответства на древните сведения за сарапис - церемониална дреха, носена от персийските царе, която Александър възприема след победата си над Дарий III.
Текстилът е открит в златната костница на гробница II заедно с останките на мъжко лице и златен дъбов венец.
Проучването, ръководено от Антонис Барциокас от Тракийския университет „Демокрит“, е публикувано в The Journal of Field Archaeology.
След провеждането на серия от химични, физични и микроскопски анализи екипът от изследователи стига до заключението, че платът е памук - рядък материал през този период.
Царската туника, която Александър е носил, е била боядисана с „тирийски пурпур“ - цвят, запазен за кралските особи в много древни култури. Този цвят подчертавал неговия ранг и имперското му господство. Лилавото е било рядък лукс, символизиращ богатство, власт и божественост, предаде БТВ.
Между слоевете на текстила те откриват и следи от хунтит - материал, ценен в Персия заради своята блестяща белота, което затвърждава теорията, че тази дреха има „източен“ произход.
Гробница II, разположена в Голямата тумба на Вергина, е била обект на обширни дебати относно самоличността на погребания в нея. Това откритие оспорва дългогодишното убеждение, че артефактите, намерени в гробница II, са принадлежали на Филип II, бащата на Александър.
Вместо това то подкрепя идеята, че те може да са принадлежали на Александър Велики или на неговия полубрат Филип III Архидея, който наследява някои от царските символи на Александър след смъртта му.
Гроб II включва златна диадема, скиптър и златен дъбов венец, които съвпадат с описанията в историческите текстове на регалиите на Александър. Откриването на сараписа е трансформиращо, тъй като тази дреха е имала дълбоко символично значение в персийския двор.
Сараписът е лилава туника с бяла ивица по средата, запазена единствено за персийските царе. Решението на Александър да я облече е съзнателен акт, който сигнализира за неговото превъзходство над Персийската империя.
Очевидно е, че Македония и Персия са били свързани в древния свят по свой собствен начин. Използването на персийски текстил и царски символи в македонския двор подчертава степента на персийското влияние след завоеванията на Александър.
Александър очевидно е бил владетел, който е въплъщавал множество титли - от фараон на Египет до цар на Гърция и император на Персия.
Фризът на гробницата представя сцена, изобразяваща ловец, за когото се смята, че представлява Александър, облечен в пурпурна туника с бяла ивица, наподобяваща описаните в историческите сведения сарапи.
За Александър хитонът се превръща във важна част от имперския му имидж, съчетаващ елементи от различни култури, за да утвърди властта си над огромната империя.
През цялата история кралските облекла са помогнали да се проучи как символите на властта са се сливали с културата и царствеността в древния свят.
Идентифицирането на това, което може да е свещеният хитон на Александър, отново повдига както съмнения, така и въпроси относно това кой от семейството всъщност е погребан в озадачаващата гробница Вергина II.