В продължение на хилядолетия човечеството се е обръщало към естествения свят, за да разбере себе си и се в вълнувало от въпроса от какво е направена Вселената.
Една от най-трайните концепции, които дават отговор на подобен въпрос, е концепцията за Четирите елемента (природни стихии) – земя, вода, огън и въздух.
Тези фундаментални елементи са надхвърлили културите и дисциплините, оформяйки не само нашия възглед за космоса, но и нашето изкуство, философия и дори нашия подход към здравето и благополучието.
Четирите елемента
Концепцията за четирите елемента – земя, вода, огън и въздух, – има древни корени.
В Древна Гърция първите философи мислят по въпроса кое е единственото основно вещество, от което се състои светът.
За Талес това е водата, за Анаксимен – въздухът, за Хераклит – огънят, а за Анаксимандър – необяснимо вещество, което той нарича “апейрон” (безкрайното).
Идеите на тези първи философи подпомагат Емпедокъл през V век пр.н.е. да създаде концепцията за четирите стихии – земя, въздух, огън и вода. Той твърди, че цялата материя на света е съставена от тези четири елемента, като техните различни пропорции определят свойствата на различните вещества.
Емпедокъл предполага, че различните качества на четирите елемента могат да обяснят съществуването на всички познати субстанции. По-конкретно, земята е студена и суха, въздухът е топъл и влажен, огънят е топъл и сух, а водата – студена и влажна.
Теорията на Емпедокъл се превръща във влиятелен метафизичен модел за устройството на света, който доминира в следващите близо две хилядолетия. Тази идея се разпространява в гръко-римския свят, след като е подкрепена от някои от най-важните мислители на онова време.
Например, Платон признава важността на четирите елемента и счита, че те са градивните елементи на физическия свят – съставките, от които са съставени всички физически обекти. Аристотел доразвива качествата, свързани с всеки елемент, като според него земята се възприема като солидна, стабилна и хранителна; водата е течна, адаптивна и емоционална; огънят е трансформиращ, енергичен и разрушителен; въздухът е интелектуален, комуникативен и постоянно променящ се.
Но концепцията за четирите природни стихии далеч не се ограничава с Древна Гърция и се развива под една или друга форма на много други места по света, пише novavizia.com.
Например:
Месопотамия. Вавилонците идентифицират четири основни елемента: земя (амма), вода (ид), огън (гир) и въздух (лил). Вавилонците вярват, че поддържането на баланс между тези елементи е от решаващо значение за космическата хармония и човешкото благополучие.
Индия. Концепцията за пет елемента “Панча махабхута” играе централна роля в индийските философии, особено в аюрведа и индуизма. Тези елементи са земя (притви), вода (джала), огън (агни), въздух (ваю) и етер (акаша). Всеки елемент е свързан със специфични качества и управлява различни аспекти на човешкото тяло и вселената.
Китай. Традиционната китайска медицина използва концепцията за пет елемента – дърво (му), огън (хуо), земя (ту), метал (чин) и вода (шуй). Тези елементи са динамични и взаимосвързани, представляващи циклични модели на промяна и трансформация в тялото и космоса.
Тибет. Тибетският будизъм включва концепцията за четири елемента – земя (са), вода (чу), огън (ми) и вятър (рлунг). Тези елементи са свързани с различни органи, енергии и психични състояния, играейки роля в тибетските медицински практики и техники за медитация.
Америка. Много американски култури имат свои собствени уникални интерпретации на природните стихии. Някои племена се съсредоточават върху четири елемента като земя, вода, небе и огън, докато други включват допълнителни елементи, представляващи специфични природни явления.
След Емпедокъл друга прочута личност от Древна Гърция – Хипократ, известен днес като “баща на медицината”, развива медицински модел, базиран на четирите елемента на Емпедокъл, приписвайки техните качества на четири течности в тялото. Тези течности са известни като “хумори” – от латинската дума “umor”, което ознавача “телесна течност”. Така възниква теорията за четирите хумори.
Двеста години след това римският хирург и философ Гален разширява теорията за хуморализма в теория за личността. Той намира пряка връзка между нивата на течностите в тялото и емоционалните и поведенчески склонности – личностни типове, наречени “темпераменти”. Гален формулира четири темперамента – сангвиник, флегматик, холерик и меланхолик. Често четирите темперамента се изобразяват чрез четирите природни стихии.
Четирите елемента на Емпедокъл са пропити с богата символика. В алхимията четирите елемента се свързват със специфични цветове, метали и процеси. В астрологията елементите се свързват с различни зодиакални знаци, оказвайки влияние върху чертите на личността и жизнения път. Дори днес четирите елемента продължават да се използват в литературата, други форми на изкуството и различни духовни практики.