Шимпанзетата адаптират ръкостисканията според социалната си група, установи 12-годишно изследване, цитирано от Франс прес.
Тези животни често са считани за най-близките до човека примати с развития си интелект и способността им да използват сечива при различни дейности.
Едвин ван Льовен, експерт по поведение на животните в университета в Антверпен, изучил десетки шимпанзета, подслонени в замбийския приют "Шимфуши". Той внимателно проследил повторяемите жестове с ръка на две различни групи.
Един от жестовете, свързан с взаимното пощене, се изразява в протягането на едната ръка над главата и докосване с другата на китката на партньора в това занимание. Или пък се прави ръкостискане.
Ван Льовен констатирал, че ръкостискането било много по-здраво в едната група шимпанзета, за сметка на другата. Изследователят установил, че самките били по-склонни да се хващат за ръцете, докато мъжките екземпляри стискали китката, за да наложат превъзходството си.
"Фактът, че тези животни са развили различни навици в различните групи, говори за това, че се формират според социалния им състав", изтъква изследователят. По неговите думи шимпанзетата са се научили на ръкостисканията като форма на ритуал, изпълняващ социални функции при взаимодействието на отделните индивиди.
Всички тези жестове доказват способността на шимпанзетата да запазват "стабилността на традициите" в групата, процес, който в човешките общества наричаме културна устойчивост. Това поведение не може да се обясни с генетични фактори, то не е породено и от околната среда. Според Льовен тези жестове се научават с времето при социалното общуване на тези примати.