Археологически проучвания на пластовете от три епохи показват, че местността "Френкхисар" в подножието на Царевец е била място със сакрални функции. Това каза пред БТА проф. Хитко Вачев, който от шест години ръководи археологическите проучвания в района.
По думите му мястото е било почитано като свято от четвърти век преди Христа до 17 век. В хронологичен порядък археолозите първо се натъкват на голяма за мащабите на Велико Търново средновековна църква, издигната през 13 век, продължила да функционира до края на 17 век. Църквата вероятно е част от дълготърсения манастир "Успение на Света Богородица", упоменат в житието на Патриарх Евтимий с бележката, че самият той е служил там, подчерта археологът. Сред откритията от този период е тухла със седемредов надпис, който след проучване, направено от проф. Казимир Попконстантинов, се оказва стих 1: 4 от евангелето на Йоан, с вплетено изображение на двоен патриаршески кръст.
Откритият епиграфски паметник е бил в гроб номер 9, поставен под черепа на погребан мъжки индивид. Археологическата практика сочи, че такива тухли, които се наричат подвъзглавие се поставят под главата на починали висши църковни дейци, принадлежащи към челното духовенство през средновековието, каза проф. Вачев. Тъй като гробът е разположен в предверието на църквата, историците правят аналогия на подобен гроб в църквата Св. Пантелеймон в Северна Македония, където по същия начин е погребан св. Климент, а в предверието на друга църква в село Галичица също така е конструиран гроб за който се счита, че в него е погребан св. Наум.
Археологът посочи, че предстои сериозна работа с архивите и писмените паметници за да бъде изяснено кой е погребаният високопоставен духовник. "Без съмнение наличието на двоен патриаршески кръст и текстът, дават основание да се предполага, че това е най-малкото игуменът на манастира, който е бил достатъчно значима личност", отбеляза проф. Вачев.