Птиците могат да мислят, твърдят две публикации в американското научно списание "Сайънс", установяващи приликите на техния мозък с този на бозайниците и известна форма на съзнание при черните врани, предава Франс прес.
Често хората използват в обиден контекст израза "пилешки мозък". Но Сузана Еркулано-Хаузъл от американския университет Вандербилт е на съвсем друго мнение. Защото птиците, и най вече тези от семейство вранови, притежават същите когнитивни с способности като тези на маймуните.
Дълго време се считаше, че пернатите са лишени от неокортекс, тази част от мозъчното сиво вещество, характерна за приматите. Той е много добре развит при човека и отговаря за тъй-наречените висши когнитивни функции. Проучването на Мартин Щахо и Кристина Херолд, изследователи в областта на неврологията в германските университети в Бохум и Дюселдорф разкриха една неизвестна досега невро архитектура в задната частта на мозъка птиците, наречена палиум.
Според изследването тази структура може да генерира възможности за смятане, които напомнят тези на неокортекса. В потвърждение на тезата идват наблюденията, че някои птици притежават сложни когнитивни умения, които използват при изработването на сечива за добиване на храна.
Известно е, че палиумът на врановите и на папагалите съдържа над половин милиард неврони, достигайки понякога до два милиарда, както е при маймуните. Проучването на Щахо и Херолд доказва, че тази мрежа притежава организация, подобна на тази на бозайниците.
Изследването на враните, от своя страна, е първото, проведено извън приматите, изтъква проф. Андреас Нидер професор по психология на животните в германския университет Тюбинген. Проучването за пръв път установява съществуването при птиците на някакво ниво на първично съзнание, наречено също сензорно. То се изразява в необичаен отговор на стимули, който отива отвъд обикновения рефлекс.
Проф. Нидeр изтъква, че тук не става дума за самосъзнание и за формиране на мисъл.
Неговият екип е тренирал две едногодишни черни врани да сигнализират в интервал от 2 секунди за евентуалното присъствие на визуален стимул. В случая ставало дума за сив квадрат с различна яркост, който за една трета от секундата бил показван на черен екран.
Учените установили, че на първо време невроните фиксирали физическата интензивност на дразнителя, което е очаквано за визуалните неврони. Но след това, по време на интервала на очакване от 2 секунди, се наблюдавало включване на растящ брой неврони, които кодирали субективното качество на възприятието. Което означава, че враните понякога са си мислели, че виждат несъществуващ квадрат.
"Това откритие беше много важно за нас", изтъква проф.Нидер, тъй като един и същ стимул може да даде две различни възприятия. Да мислиш, че си видял нещо, е признак на наличието на първично съзнание", изтъква ученият.