Тропическите гущери притежават смайваща устойчивост на бурни ветрове. Въоръжени с въздуходувка, учени от САЩ са успели да разгадаят тайната им, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".
Ураганите Ирма и Мария подлагат на сериозно изпитание група дребни дървесни гущери. За късмет учени от Харвардския университет се оказват на точното място в точното време, за да разнищят тайната на оцеляването им в буря.
Специалистите под ръководството на Колин Донихю изучават гущерите на Търкс и Кайкос още преди през септември миналата година островите да попаднат в обсега на бурите. Няколко седмици по-късно учените се завръщат, за да търсят промени в оцелялата популация.
Изследователите установяват, че възглавничките на пръстчетата на гущерите са с между шест и девет процента по-големи, предните крайници - по-дълги, а задните - по-къси, отколкото преди бурите.
Учените обаче не се задоволяват само с това да отчетат различията, но и тестват устойчивостта на 47 гущера, скупчени върху дървен прът, насочвайки към тях струята на мощна въздуходувка и пресъздавайки различни условия.
Оказва се, че при бурен вятър гущерите просто безделничат. При скорост от 164 километра в част ситуацията "загрубява" и влечугите се вкопчват в пръта с наедрелите си предни лепкави крайници, докато опашките и задните им крайници "плющят" във въздуха като знамена. Едва когато скоростта достига 174 километра в час пространството се изпълва с летящи гущери.
Учените успокояват, че при тестовете не е пострадал нито един участник.
По думите на Колин Донихю изследването е първото по рода си, свидетелстващо за естествен подбор в ураганни условия. Проучването разкрива и отдавнашната загадка за учените защо островните гущери имат по-големи възглавнички на пръстчетата в сравнение с тези, които обитават вътрешните части на Централна Америка.