На 25 май, 40 дни след Великден е Спасовден. Той се отбелязва всяка година 39 дни след първия ден на Великден. На този ден манастирът “Св. Георги Победоносец” в Горни Богров има храмов празник. В югоизточния край на манастирския двор някога се е намирала църква на име „Възнесение Господне“, затова празникът на обителта е Спасовден. Журналист от Novini.bg посети мястото, Сега чрез нас можете да откриете това приказно място.
Пристигаме малко преди 9:00 часа и чакаме отец Антим, който сам се грижи за манастира, да ни посрещне. По думите му се налага да постави работно време, тъй като се грижи за още два храма и не е там постоянно. В неделя манастирът работи цял ден. Зад голямата порта пред нас се разкрива голям двор с много дървета.
Манастирът “Св Георги Победоносец” се намира на края на село Горни Богров до София, на главния път София-Варна. Представлява комплекс от няколко жилищни сгради и малка църква, построена върху основите на стар храм. Непосредствено до църквата се намира новопостроеният параклис "Свети Стефан". На старите постройки в двора на манастира, се вижда новопостроена чешма, а до нея се издигат два паметника, посветени на войниците, загинали във войните за национално обединение на България. В момента манастирът е действащ мъжки. В него се допускат жени, но не и до олтара, където е легендарният камък, който расте и какъвто няма на никое друго място в България.
Трудно време
Отец Антим признава, че вече е все по-трудно да се справя сам, а и доброволци все по-рядко му помагат. Със собствени сили свещеникът се опитва да изгради малко жилищно помещение, до старата постройка, която е в окаяно състояние. Надява се на помощ от хората, най-вече от онези, които са посещавали манастира, за да търсят облекчение или изцеление и са го получили. Той вярва, че Бог ще му подаде ръка и този път. Светият мъж казва, че когато даряваш и помагаш в името на Бог, ще бъдеш възнаграден. Времената обаче са трудни, не само че хората, на които е помагал не се връщат, но и посетителите стават все по-малко, сякаш вярата ни напуска. Не стига това, но и посегателствата зачестяват. „Няма храм в околността, който да не е ограбван. Мен са ме обирали няколко пъти“, споделя отецът. Най-мъчно му е за уникалния купел на над 100 години, в който е кръщавал деца, а вече не може. Въпреки това казва, че времената са трудни и хората, които го правят не са толкова виновни, колкото тези, които се съгласяват да купят краденото. Други пък дебнели кога отец Антим го няма и влизали, за да си вземат каквото искат.
Отец Антим разказва, че възрастни жени помнят, че камъкът бил дълъг метър, едва се показвал над нивото на прозорците, а после нараствал, показва ни той. През 2002 година, когато приема енорията премерва камъка и записва размерите му – 2 м и 6 см. След 10 месеца пак го измерва и камъка вече е „пораснал” с два сантиметра. Още 2 см отгоре е и когато го измерват за трети път, след около година.
История
В древността на мястото е имало римско светилище, а наблизо е имало римска баня, построена върху термален извор. След покръстването на българите там винаги е имало православен храм. Местните хора разказвали, че в края на 12-ти, началото на 13-век, рицари кръстоносци, завръщащи се от Светите земи през 1218 г. по време на Петия кръстоносен поход, донесли със себе си необикновен камък. Тогава рицарите отседнали в манастира. Най-вероятно рицарите са били подгонени от българските войски и камъкът остава в манастирския комплекс. Височината му била по-малко от метър. В него са издълбани на 4 реда кръстове в знак на почит към четиримата Евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Легендата разказва, че при напускането на кръстоносците от Йерусалим към края на 13-и век, те са взели камъни от хълма, на който е разпнат Исус Христос със себе си. Издълбали са кръстове по тях и са ги отнесли и оставили в различни християнски земи.
В годините на турското робство местните са го почитали като символ на християнството, а по-късно решават че мястото е свято. Мястото остава в спомена на хората, които продължават да го посещават и да отправят молби пред руините. Първата църква е построена през 1898 година около камъка и се е наричала „Възнесение Господне” и по-късно приема името „Св. Георги Победоносец”. Камъкът остава вътре в нея до олтара. Според геолозите камъкът е от утаечна скала, пясъчна и най-вероятно е донесена от Йерусалим. Според изчисленията на един от свещениците в манастира той се увеличава с около 2 сантиметра за 10 месеца.
През 1878 г. ген. Гурко разбива турците именно до Горни Богров. Според разказите на местните преди да тръгнат на фронта през 1944 г. 103 мъже минават през църквата, за да запалят свещ. Всичките се завърнали живи, за разлика от многобройните жертви, дадени от съседните села.
Чудесата
Болни хора идват в манастира, за да търсят изцеление и облекчение. Много хора свидетелстват за десетки чудеса, изцеление и сдобиване с рожба. Вярва се, че ако се остави дреха на близък човек, камъкът събира болестите и затова непрекъснато нараства. Според свидетелствата през последните 60 години той е нараснал с един метър.
Друго чудо е кладенецът със солена вода. Той е открит мистериозно, а мястото е било посочено от жена от Горни Богров, поискала да нощува една седмица в манастира. На третата нощ сънувала, че й се явила Св. Богородица, като й казала, че зад абсидата на манастира има аязмо с вода. Чешмата била изградена и преди да се допусне ползването на водата, тя била изследвана. Учудваща е била констатацията, че има вкус на сяра, но не е опасна за пиене. Хората, които са пили от нея казват, че е лековита. Помагала при бъбречни заболявания, кожни проблеми и безплодие. Интересно е, че преди годни учени от БАН са изследвали състава на водата, а той се оказал идентичен с този на Мъртво море. Благословената течност се приема като лекарство – в малки количества, защото е много силна. Сега има изградена красива чешма с електропомпа, пазена от два каменни лъва.
Отец Антим разказва как болна от миома жена се излекувала. Семейства, които нямали деца 17 години след като сложили дрехи на камъка и след като им се чели молитви се сдобили с рожба.
Друго необяснимо нещо е, че на мястото на старата цръква всяка зима цъфтят кокичета.
Очевидци дори твърдят, че са виждали Свети Георги да язди на бял кон в околностите на обителта.
Надежда
Отец Антим сега се надява нарастващата известност на обителта да привлече вярващите. Той съжалява, че няма достатъчно сили и средства да превърне обителта в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога. Въпреки това не се отказва, а продължава да се грижи за мястото, за да го запази за поколенията. Сега в навечерието на храмовия празник можем да му помогнем.