Кои цветове на далечни планети са знак, че са обитаеми?

В стремежа си да открият живот извън Слънчевата система астробиолозите се „оглеждат“ за цветове, които биха могли да са знак за наличието на живи същества. Постепенно параметрите на търсенето се разширяват, давайки по-голям шанс да се открие живот, различен от познатия, пише "Списание Осем", цитирайки IFLS.

Кислородът в атмосферата на Земята е продукт от фотосинтезата. Ако животът изчезне, постепенно ще го последва и той. Следователно кислород в атмосферата на друга планета, обикаляща около своя звезда, би могъл да бъде знак за поне доскорошно изобилие от живот на повърхността ѝ. Има и други фактори - например наличието на метан, които също дават индикации в тази посока. Ако в атмосферата има от този газ, дадена планета се приема за „заслужаваща бъдещи проучвания".

Въпреки това сред учените е в ход засилен дебат за това как подобен на нашия от химическа гледна точка живот на друга планета би изглеждал спрямо това, което сме свикнали да виждаме. Изобщо не е задължително той да е свързан с производството на кислород. Едуард Шветерман, докторант във Вашингтонския университет, си задава въпроса какво може да „издаде“ чуждопланетните организми, ако те, както и първите живи форми на нашата планета, не фотосинтезират кислород.

Макар търсенето на признаци на живот да е все още в ранен стадий, астробиолозите изучават потенциални обитаемите планети главно в червената и инфрачервената част от светлинния спектър. Това се базира на факта, че листата абсорбират видима светлина, а отразяват инфрачервената. Затова сателитите, които използват инфрачервена фотография, виждат горите като много светли петна. Една гъсто залесена планета би изглеждала по-светла, ако я наблюдаваме в инфрачервения спектър.

Различните видове хлорофил правят зеленото доминиращ цвят за живота на нашата планета. „Но пък видовете, които използват светлината за други цели, ще произвеждат отражение или светлина, различни от тези на земната растителност", разсъждава Шветерман. „Това предположение ни подтиква да разширим концепцията си за това как биха изглеждали повърхностните следи от живот на далечни планети."

Чрез компютърни симулации Шветерман търси какви биха били цветовите знаци за евентуални различни форми на живот. Изводите: търсенето на решение съвсем няма да бъде лесно. „Не можем да сме сигурни в коя част от спектъра е най-важно да наблюдаваме, защото планета с няколко най-разпространени пигмента винаги ще е трудно различима от необитаем, скалист свят“, казва той.

И все пак Шветерман посочва, че „ако покриват достатъчно голяма част от повърхността, и пигментите, които не са свързани с фотосинтеза, биха повлияли значително върху средния цветови спектър на планетата“. Така или иначе, най-доброто, на което можем да се надяваме в близките няколко десетилетия, е да видим далечните планети като... един пиксел. Това определено няма да ни позволи да познаваме твърде точно дали наистина те са обитаеми.