Яростна дискусия е избухнала между специалистите в Националния исторически музей (НИМ) относно идентификацията на мраморния бюст, задържан при дилър на културни ценности от ГДБОП.
Едни смятат, че е бюст на император Филип Араб, други, които са и мнозинство, смятат, че е на император Гордиан ІІІ, съобщават от пресцентъра на НИМ.
Директорът на НИМ смята, че старата Държавна сигурност, чрез своите методи за два часа щеше да открие на кого е бюстът. „Той сам щеше да си каже”, заяви Божидар Димитров и допълни: „Това е прекрасна придобивка за НИМ. Такъв ценен паметник излиза веднъж на 20 години“.
Мраморният бюст е на Марк Антоний Гордиан (238-244 г.), който е роден около 225 г. Внук е на император Гордиан І. Издигнат е за владетел на Римската империя през 238 г. на 13-годишна възраст. Управлява в разбирателство със Сената. Гордиан III воюва срещу готите по Долен Дунав (238-239 г.), постига победа срещу франките по река Рейн, през 241 г. преминава през Тракия, за да достигне до Антиохия, където води успешни военни действия срещу персите. Умира в Месопотамия през 244 г. Женен е за Фурия Сабина Транквилина, дъщеря на преторианския префект Тимеситей, посочват от НИМ.
В монетарниците на градовете от Долна Мизия и Тракия се осъществява голямо по обем бронзово монетосечене с името и образа на Гордиан ІІІ и неговата съпруга Транквилина - Калатис, Дионисополис, Истрос, Маркианополис, Никополис ад Иструм, Одесос, Томи, Перинт, Траянополис, Анхиало, Бизантион, Деултум, Хадрианополис, Месамбрия.
Особено забележителни са емисиите бронзови медальони, отсечени в Одесос, които отбелязват преминаването на императора през града през 242 г. Върху обратната им страна е представен владетелят като победоносен воин или извършващ жертвоприношение. В негова чест в града са устроени спортни игри.
В Археологическия музей в София се съхранява бронзова глава на Гордиан ІІІ, открита в коритото на река Янтра. Вероятно тя е част от бронзова статуя, украсявала форума на античния град Никополис ад Иструм (край днешното село Никюп).
Мраморният бюст на Гордиан, който постъпи в НИМ по линия на Сектор „Трафик на културно-исторически ценности” при ГДБОП – МВР, представя императора в последните години на управлението му, преди да бъде убит. За неговата смърт се знае малко; една от версиите е, че е ранен в сражение, друга - че е убит при бунт на войската. Предполага се, че в ранната му смърт е замесен наследилият властта Филип І Араб, който е подбудител на бунта. След смъртта си Гордиан ІІІ е обожествен от Сената.
Бюстът, постъпил в НИМ, е най-близък до бронзовия портрет на императора, който се намира в музея в Бон и в Музея на термите в Рим. Лицето е с характерните за Гордиан ІІІ големи, широко отворени очи, извити дебели вежди, леко изпъкнало чело, плътни устни с мустаци и трапчинка на брадичката. Тогата и войнската аграфа, с която е закопчана, са еднакви с тези на мраморния бюст, който се съхранява в Музея „Лувър” в Париж. Бюстът е бил част от по-голям паметник, вероятно свързан с култа към императора.