В древните времена жреците, които както всички знаем са били много учени, непрестанно са изследвали закономерните връзки между небесните тела и човешките дела. Древните са забелязали, че при благоприятни съчетания на положението на Юпитер и Венера много хора на Земята се срещали с щастието.
Ако се сблъсквали лъчите на Марс и Сатурн, то възниквали много спорове и конфликти между хората. Разгаряли се войни. Когато са осмислили подобни и други наблюдения преди много хилядолетия назад се е родила науката астрология. Някои съвременни изследователи преименуват науката като астропсихология. Това са съчетания на 3 гръцки думи – звезди + душа + знания. Или означава знание за влиянието на космическите процеси върху самочувствието и настроението на човека, от които съществено зависят всекидневните дела и жизнения му път.
Отношението на хората към астрологията винаги е било сложно и нееднозначно. Едва ли не всеки човек има собствено мнение за достоверността и необходимостта от астрологични знания. Едни разглеждат астрологията като ефективно средство за изучаване на характера на човек и за планиране на живота. Други използват астрологията за манипулиране или в краен случай като съмнителна гадателна практика. Едни виждат в тази наука обективен метод за научно изследване на живота. Други гледат на нея като на празни приказки.
Астрологията по своята същност не е нито предсказателна наука, нито мистично познание. Тя е синтез между рационалното и ирационалното. Тя е основа на всички научни, религиозни и философски познания. Затова тя е възникнала заедно с човечеството и е съхранила своето значение през всички времена у всички народи без изключения. Тя е била известна и на Запад и на Изток – в Египет и Япония, в Мексико и в Русия. Даже по времето на Атлантида.
Удивително е, че всички - болшинството от така наречените “научни критици” на астрологията не са специалисти в тази област. Те критикуват астрологията като се обосновават на научното знание, което силно се отличава по своята същност от астрологичното. Още в началото на ХХ век Карл Ернс Крафт с помощта на статистиката изследвал хиляди хороскопи на известни хора и доказал, че основните събития в живота на историческите личности, а също и датите на тяхната смърт, са могли да бъдат точно и еднозначно предсказани с помощта на астрологични методи.
По късно Гоклен чрез анализа на фантастичен брой астрологични данни - повече от 40 хиляди хороскопа, потвърдил изводите на Крафт. В края на краищата с тази наука са се занимавали такива корифеи на мисълта като Птоломей, Кеплер, Бекон, Нютон, Айнщайн. В нейното развитие те са внесли своята лепта. На Чижевски, който е признат за основоположник на космобиологията, колко много му е коствало да докаже своята правота. Цицерон е казал: “Аз не зная ни един народ, било то хуманен и образован, било то див и варварски, който да не е вярвал в това, че бъдещето може да бъде узнато от определени лица.”
Трябва да отбележим, че отговорността за неудачните прогнози или погрешно съставен психологически портрет носи вина не астрологията, а самият астролог. Може да направим аналогия с медицината. Нататък без коментар. Прогнозите се явяват разбира се като крайна цел на усилията на всеки практикуващ астролог. В астрологичната практика прогнозите играят особена роля, особено ако са грамотно и коректно изработени.
Основополагаща аксиома в астрологията се явява идеята, че външното и вътрешното, голямото и малкото, космическото и земното са неразривно свързани помежду си и когато изучаваме едното, можем да съдим за другото. Когато се изследва движението на планетите, ние можем да съдим за земните събития. И обратно, когато наблюдаваме какво става на земята, ние можем да си направим определени изводи за това с какви небесни събития може да е свързано това или онова явление. Във всяка наука има основополагащи принципи постулати - недоказуеми или потвърждаващи целия опит на човечеството. Например в геометрията на Евклид един от постулатите е, че две успоредни прави никога не се пресичат. Такъв постулат има и в астрологията, който гласи, че наталната карта навеки е запечатана в организма на човека.
Светът съществува във времето на циклите. Всичко си има начало и неизменно отива към завършек. В своето ритмично движение планетите преминават много пъти през важни точки от наталната карта през целия живот на човека и всеки път мощно се проявяват чрез съответната функция.
Ритмите на планети оказват влияние върху ритъма на хората и по това може да се определи поведението на отделния човек. Известно е, че чувството на гняв и раздразнение е свързано с увеличаване на адреналина в кръвта. Но ако изследваме съдържанието му в кръвта, можем да се убедим в това, какво го е предизвикало. Ако анализираме раздразнителността, ние ще разглеждаме не само Марс, но и Луната, и Уран и Слънцето. Биоритмите пораждат емоции. От емоциите произтичат постъпките, а от постъпките се състои целият живот.
