Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на „Сдружение за дива природа Балкани“ против Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Разрешение за строеж №РС-36/03.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешителното се отнася за строеж на малка част от трасето – пътен възел в края на автомагистрала „Струма“ в посока Кулата - София.
Върховните магистрати оставят жалбата без разглеждане, тъй като приемат, че оспорващото сдружение няма качеството на заинтересовано лице (по смисъла на чл. 149, ал . 2, т. 1- т. 3, във връзка с чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията). В определението магистратите очертават различния кръг лица с правен интерес, когато става въпрос за оспорване на актове по Закона за устройство на територията и по Закона за опазване на околната среда.
Понятието "засегната общественост" по Закона за опазване на околната среда визира кръга на лицата с правен интерес да оспорват актове като решения по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) и Подробен устройствен план (ПУП), които подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Разрешението за строеж обаче попада в приложното поле на друг специален закон – Закона за устройство на територията, и именно той очертава различен кръг на лицата с правен интерес от оспорване на този вид актове. Следователно постановеното изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение на разрешението за строеж за отсечката от автомагистрала „Струма“ не подлежи на обжалване от "засегната общественост" по смисъла на Орхуската конвенция.