Кои наши права бяха нарушени по време на пандемията и кога можем да потърсим помощ?

Гаранцията на основните права и свободи е основата на демократичния, но в условията, в които се намираме се размиват границите между права и задължения. Заедно с мерките за предпазване от COVID-19 не се ли поражда риск от ненужно погазване на човешките ни права? Къде е границата? За всичко това от Novini.bg потърсихме мнението на адвокат Цанко Славчев, член на Софийската адвокатска колегия.

Какви права имаме по време на извънредните мерки заради пандемията от COVID-19?

Въпреки че по време на извънредно положение животът ни се обръща, а някои от правата ни се ограничават, не трябва да се забравят някои определени конструкции, правни норми и принципи, които трябва да бъдат съблюдавани. С приетите мерки не трябва да се вреди на гражданите. Ограниченията трябва да бъдат в пряко съответствие с целта на извънредното положение. Всяка мярка трябва да бъде строго необходима в смисъл, че конкретната ѝ цел не може да се постигне с по-малко ограничителни средства. Мярката трябва да бъде и пропорционална, т.е. ползата от нея да надвишава вредата, която тя нанася върху правата на хората.

653-ма са осъдени за неспазване на мерките

Имаме ли основания за завеждане на съдебни дела заради пропуснати ползи и в какви случаи?

Основателността на иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респективно осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно обезщетението по ЗОДОВ включва и претърпени имуществени вреди с характер на пропуснати ползи. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетична вреда.

Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане евентуалното увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването ѝ, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца.

Има ли нарушение при ограничаването на движението на гражданите?

По данни от медиите, до 13.04.2020 г., ВАС е сезиран с над 400 жалби, насочени главно срещу двете заповеди за задължително носене на предпазни маски за лице. Обжалвана е и Заповед № РД-01–143/20.03.2020 г. Основен аргумент на жалбоподателя е липсата на легитимна цел и диспропорционалността на ограничението, въведено с абсолютната забрана дори на индивидуални посещения и преминаване през паркове и градини.

Видно от достъпната към момента съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, в голяма степен наложените наказания, които са оспорени биват отменени от съда.

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби, регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в т.ч. и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ.

Редно ли е проследяването на телефоните на карантинираните?

Липсата на каквато и да е нормативна гаранция срещу злоупотреба с достъпа до трафични данни буди безпокойство. Чрез прекия и незабавен достъп до тези данни, чиито оператори са длъжни да съхраняват в продължение на 6 месеца, дори да не се разкрива съдържанието на комуникацията, може да бъде събрана и злоупотребена чувствителна информация за начина на живот, контактите, навиците, придвижването, хобитата, интересите, политическите и други предпочитания на контролирания обект.

Проследяването на телефоните на карантинираните е противоконституционно, обяви КС

Какви са санкциите при нарушаване на карантината и могат ли да се оспорват?

Депутатите приеха спешно промени в Наказателния кодекс заради нарушаването на карантината от някои хора, поставени под нея заради коронавируса. Така съгласно чл. 355, ал. 1 от НК, който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

Съгласно ал.2 от същия член ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Също така съгласно Закона за здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева. Повдигнатото обвинение трябва да бъде доказано пред съд. Издадените актове за установяване на административно нарушение и наказателните постановления също подлежат на съдебен контрол.

Какви съвети бихте дали на гражданите в тези извънредни условия?

Първо, за да бъдем здрави и да опазим психичното си и физическо здраве се нуждаем от почивка, храна, спорт, социални контакти и хоби. На следващо място в случай, че някой гражданин счете, че правата са му нарушени, нека предприеме необходимите стъпки, за преустановяването на незаконосъобразното действие, като се обърне към съответните институции за съдействие.