"Конкретните доказателства по делото установяват данни за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани." Това се посочва в мотивите на апелативните съдии, които вчера взеха решение за предсрочно условно освобождаване на осъдения за убийство и опит за убийство австралийски гражданин Джок Полфрийман. Очаква се днес той да излезе от затвора.
На 27 юли 2011 г. Върховният касационен съд /ВКС/ потвърди 20-годишната присъда на Джок Полфрийман. Той беше осъден да изплати и 450 000 лева обезщетение за убийството на студента Андрей Монов. Инцидентът стана на 28 декември 2007 г. в центъра на София. Полфрийман е признат за виновен и за опит за убийство на приятеля на Монов - Антоан Захариев.
В мотивите на съда се посочва още, че законът не изключва определен кръг престъпления от тези, за които може да се допусне условно предсрочно освобождаване. Няма прояви на осъдения или данни за негови нагласи, от които да е изводим среден риск от вреди за обществото, посочват магистратите.
Съдиите отбелязват, че е налице първата изисквана от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като Джок Полфрийман фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание 20 години затвор. Към датата на делото той е изтърпял 11 години 8 месеца и 21 дни, отделно от работа е изтърпял 1 година 8 месеца и 14 дни, като остатъкът от неизтърпяното наказание възлиза на 6 години 6 месеца и 25 дни.
Апелативните магистрати посочват, че първата инстанция не е приела наличието на втората предпоставка, изисквана от закона за предсрочно освобождаване, но не се съгласяват с направената от нея констатация. Според първата инстанция предходните налагани наказания на осъдения са заличени по смисъла на закона и за тях той не следва да се счита наказван, но съдът все пак приема, че от значение са и те, тъй като бил длъжен да изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Апелативният съд обаче заявява, че разпоредбата на закона е ясна за това в кои случаи осъденият се счита за ненаказван, като тя урежда и изваждане на заповедите за наказание от личното досие на затворника. Съдебният състав не намира, че следва да се позовава на заличените наказания като елемент от цялостното поведение на осъдения в затвора", посочва в мотивите си съдът.
Магистратите посочват още, че от 2011 г. до 2014 г. осъденият е бил наказват пет пъти, като за едното наказание България е осъдена, като е признато, че с налагането му държавата е осъществила нарушение на конвенцията, нарушавайки правата на осъдения. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия. Последното наказание на осъдения било от 2014 г. като от тогава до 2018 г. нямало данни за укоримо поведение, а били констатирани множество положителни прояви, за които той бил награждаван, като от 2009 г. до 2018 г. общия брой на наградите, които е получил възлиза на 13.
От всички данни, които се съдържат в досието на осъдения било видно, че през целия си престой в затвора той се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, което му е наложено, като включително е регистрирал и сдружение, развило и развиващо понастоящем активна дейност в обществена полза, посочват в мотивите си магистратите.
Съдът отбелязва и заключението в последния доклад на затворническата администрация, че лишеният от свобода "приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите", че е мотивиран напълно за промяна към спазване на социалните норми и правовия ред.
В заключение съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато.