Ръководството на Прокуратурата на Република България е на становище, че докладът на ЕК подпомага усилията на българските власти в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност и носи силно послание за необходимост от диалог и сътрудничество между институциите. Това се казва в позиция, изпратена до медиите от Прокуратурата на Република България, по повод доклада на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.
Относно реформата на съдебната власт в позицията се посочва:
Измененията в Конституцията, свързани с разделянето на ВСС на две колегии и увеличаване правомощията на неговия инспекторат, правилно са оценени като важна стъпка за съдебната реформа. Тези промени, наред с идеите за повишаване отчетността на прокуратурата, децентрализация в структурата й, въвеждане на електронно правосъдие, на ясни правила за кариерно израстване и дисциплинарни стандарти, бяха категорично подкрепени в миналогодишния доклад на ЕК. Комисията препоръча „изпълнение на съдебната стратегия, приета от правителството, както и разработените идеи, предложени от прокуратурата“ /в становища за подкрепа на съдебната реформа от 25.11.14 г. и за изменение на ЗСВ и Конституцията от 27.08.15 г. и 18.08.15 г./.
Обективно е отчетена потребността от промени в НК и НПК, „с оглед отстраняване на проблемите, водещи до забавяне на наказателните производства и улесняване на наказателното преследване на корупционни престъпления“, както и от бързи изменения в ЗСВ „в тясно сътрудничество със съдебните органи“.
Дадена е препоръка за „независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки“. Одобрената от парламента стратегия предвижда подобен анализ единствено в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Такъв подход на партньорство на международно експертно ниво се оценява положително от прокуратурата.
Всякакви внушения за препоръчана външна експертиза и „двоен мониторинг“ на прокуратурата са некоректни и омаловажават професионалните усилия и достойнство на прокурорите и следователите".
Удовлетворяваща е оценката на „прагматичния подход, следван от прокуратурата за укрепване на капацитета чрез организационни промени и по-тясно сътрудничество с други компетентни служби“ при създаването на Специализираното звено „Антикорупция“. Отчетени са „положителни резултати от това по-тясно сътрудничество между службите в рамките на специализираната структура“, с оглед „внесените в съда редица случаи, в това число срещу лица, заемащи високи публични длъжности като магистрати и кметове“. Оценени са и постигнатите от специализираните прокуратура и съд „ известни резултати“ с оглед внесените в съда дела и постановени осъдителни присъди.
Констатацията за бавен напредък и липса на солидни резултати по тези направления не може да бъде оспорена, като коректно е посочено, че за успешна работа в тази насока са необходими действия на всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Ръководството на прокуратурата също е на мнение, че за преодоляване на неблагополучията трябва да се положат допълнителни усилия от всички институции, съгласно законовите им правомощия.
Във връзка с отправените препоръки за изготвяне на обективен анализ на причините за неуспешно приключили дела за корупция и организирана престъпност, прокуратурата в кратки срокове: ще проучи дела, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България; ще ревизира цялостната дейност на специализираната прокуратура, съобразно предвиденото в Стратегията за съдебна реформа /специфична цел 4 „Ефективност на специализираната прокуратура и съд“/; ще допълни анализа си на делата за корупция, оповестен на 03.07.13 г., вкл. със случаите на посегателство по отношение на средства на ЕС.
С цел гарантиране прилагането на добри международни практики, към Комисията ще бъде отправена покана за включване на експерти, които да подпомагат процеса на преодоляване на установени проблеми.
В заключение, ръководството на прокуратурата призовава констатациите в доклада да бъдат подложени на обективен прочит и градивно обсъждане. Използването им за персонални нападки и институционално разделение е деструктивно и не спомага за преодоляване на проблемите.