Главният прокурор Сотир Цацаров е преместил от Пловдив в София разследването за спецакция от декември 2003 г., водена от Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, при която загина Тодор Димов-Чакъра. Това е станало в края на юли по искане на наблюдаващия военен прокурор от Пловдив Георги Згуров, обясни пред "Сега" говорителят на военното обвинение в града Ангел Узунов.
Аргументът на Згуров да поиска прехвърлянето е, че почти всички, които трябва да бъдат разпитани, са в София. Димов бе обстрелван с гранатомети във вилата си край Харманли, където се беше барикадирал. Той бе обграден от над 100 души от МВР, включително и от повече от 30 барети. Освен гранатомети в акцията бяха използвани и ръчни и димни гранати, автомати "Калашников" и по-леки оръжия.
"Извършва се разследване. Има график за разпитите, всеки ден някой дава показания, военният следовател работи много интензивно", обясни говорителят на военната прокуратура в столицата Елин Алексов. Той обаче не отговори колко души вече са разпитани и дали Борисов е сред тях, но обясни, че всеки разпит отнема много време, тъй като свидетелите трябва да си спомнят факти и обстоятелства отпреди 10 години. След като приключат разпитите, разследващите ще преценят дали се налага назначаването на експертизи.
Казусът за смъртта на Чакъра бе отворен отново миналия ноември, след като Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди България по жалба на вдовицата и двамата синове на загиналия Димов. Държавата трябва да им плати 50 000 евро обезщетение. Евросъдиите приеха, че има прекомерна употреба на сила от страна на полицията срещу Чакъра, издирван за изтърпяване на присъда, както и че разследването за смъртта му е било неефективно. В решението на Страсбург Борисов беше посочен поименно като "генерал Б.Б.".
След решението на Страсбург главният прокурор поиска от Върховния касационен съд да възобнови делото за смъртта на Димов. Съдиите уважиха искането и така разследването започна от нулата. През 2005 г. военните прокурори в Пловдив прекратиха предварителното производство с мотив, че употребената от полицията сила е била оправдана, както и че той не бил загинал от полицейско оръжие, а се е взривил сам с ръчна граната, тъй като на един от пръстите на дясната му ръка е намерена халка на предпазен щифт от ръчна граната, която била причинила смъртта му при самовзривяване. Димов обаче не е бил левичар и следователно би трябвало да държи с дясната ръка гранатата, а с лявата да изтегли предпазния щифт. Този факт е пренебрегнат от разследващите. Те са се задоволили с разказите на полицаите, които обаче странно съвпадали почти дума по дума, сякаш са се наговорили да твърдят едно и също.
След осъждането в Страсбург на България Борисов заяви: "Това, което си спомням, е, че Тодор Димов стреля по полицаи. Той се самоуби, много добре знаете. Цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи." На въпрос не се ли чувства отговорен, Борисов отговори: "Не".