„Подходът да се поставят условия, още преди да започнат преговорите, не е конструктивен. И може би наистина трябва да си направят изводи и от двете страни, и да се започнат едни малко по-конструктивни разговори, за да се оформи наистина мнозинство, защото на всички ни омръзнаха тези безкрайни повторения на избори. И общо взето липсата на работещ и ефективен парламент води до застой в държавата като цяло.“ Това коментира в ефира на bTV Radio Лидия Шулева, бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика, и на икономиката, но повод отделните преговори, които започнаха ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната-Демократична България.
„И двата подхода не са особено рационални и не е ясно дали в крайна сметка ще се постигне консенсус за създаване на мнозинство, което е най-важното нещо. Някак си все още робуваме на някакви догми, че едва ли не първият решава всичко и всички останали трябва да бъдат в някаква подчинена позиция и все още я няма тази политическа и коалиционна култура, че не е толкова важно кой е първи, кой е втори, трети и четвърти, а как съвместно и с разум и прагматизъм може да се оформи едно мнозинство, което да се съгласи по определена законодателна програма и разбира се, план за управление на държавата. Това, че се произвеждат чудовища от един парламент, който няма ясно формирано мнозинство и не е ясно кой носи политическата отговорност.“, смята Лидия Шулева.
За предложенията за бюджета за догодина, Шулева коментира:
„Последните парламенти, които имаха временен живот, в тези парламенти се приемаха закони, подчинени на лобистки интереси, свързани с финансите на държавата, без санкцията на финансовото министерство и в крайна сметка се гласуваха закони, в които се предвиждаха разходи, чието изпълнение ако бъде сложено в бюджета за следващата година, ще доведе до 18 милиарда дефицит, както финансовото министерство показа. Това е резултатът от един волунтаристичен подход от политически сили, които не носят никаква отговорност, тъй като имаме плаващи мнозинства, без ясно управленско мнозинство. В този смисъл наистина не трябва да се допуска за втори път подобно нещо. Че трябва да се създаде управляващо мнозинство и след това да се гледа бюджетът, в това няма съмнение. И затова най-важният въпрос е създаването на такова мнозинство. Що се касае до това какъв трябва да бъде бюджетът и дали всички тези гласувани предложения в предишните парламенти с щедра ръка раздавани пари, трябва да бъдат реализирани, това явно трябва да се преразгледа от новото мнозинство и да се прецени дали е възможно да си го позволим или не.“