Повече хора предпочитат предсрочни избори, отколкото някакъв вариант за правителство. Така излиза от проучване на социолозите от "Маркет линкс", поръчано от bTV.
23 на сто желаят нови избори наесен. Всеки един възможен вариант за кабинет събира по-малко подкрепа от анкетираните. Най-много - 20 процента, фаворизират политико-експертен кабинет, подкрепен основно от ГЕРБ, ДПС и други формации. Според 16 на сто трябва да се състави кабинет на националното спасение с максимално широка партийна подкрепа. Едва 8 на сто предпочитат правителство на малцинството на ГЕРБ, разчитащо на подкрепа от различни формации. Най-ниско се класира вариантът за нов кабинет на ГЕРБ и ПП-ДБ - само 7 процента го харесват.
Най-малко перспективата за нови избори допада на симпатизантите на ГЕРБ - 4 на сто от тях са съгласни да ходят отново до избирателните секции. При поддръжниците на ДПС делът им е 10 процента, а при ИТН - 20 процента. Желащите избори се увеличават при БСП (26%), ПП-ДБ (32%), "Възраждане" (47%) и "Величие" (59%). Проучването на нагласите на избирателите показва, че при избори наесен няма да има разместване сред политическите сили и парламентът би останал със същия състав.
С катастрофално ниско доверие започва работата си новоизбраното 50-о Народно събрание. Едва 9 процента от българите имат доверие на новия парламент. 68 процента не харесват избраниците си в парламента – което горе-долу отговаря на дела на негласуващите граждани.
Социологът Добромир Живков, който представи изследването, посочи, че крайно високото ниво на недоверие се обуславя с това, че няма изглед за стабилна политическа перспектива в следващите месеци. Проблем създава и политическият език – например, това, че непрекъснато се говори за пазаруване на политици във връзка със съставянето на мнозинство.
Съвсем малко по-добре стоят нещата със служебното правителство. 15 на сто от анкетираните му имат доверие. Отново мнозинството (51 процента) обаче не му доверява. Това означава, че е налице недоверие към властта като цяло.
Роля за тази ситуация изиграва и предизборната кампания. Цели 73 процента заявяват, че кампанията не ги е насърчила да гласуват. 51 на сто смятат, че политиците използват неуместен език, а 56 на сто считат, че кампанията трябваше да завърши с лидерски дебат, какъвто не се проведе.