Истински важно е ротацията да се случи. Българските политици, тези партии, които носят отговорност за управлението, трябва да изпълнят ангажимента си към гражданите, като продължи управлението най-малко до края на 2024 г., а защо не и за по-дълъг период време. Преди всичко да продължи така, че да има положителни резултати и за икономиката, и за националната сигурност, и за борбата с корупцията. Това заяви евродепутатът от ДСБ/ЕНП Радан Кънев пред репортер на Novini.bg в Страсбург.
„Виждам един нормален политически процес. Може би за първи път, откакто тази управленска конфигурация е начело на държавата, с вече налично от наша страна писмено предложение, с очакване за такова от страна на ГЕРБ-СДС с една неизбежност, че ще се влезе в реални политически преговори. Важен е политическият преговорен процес. В денонощен режим се водят политическите преговори с различна степен на формалност, но съм убеден, че в демокрация като нашата, в която коалициите са неизбежни, преговорите са неизбежна част от целия процес. Конкретните персонални решения мисля, че се разбра, че зависят от Мария Габриел и Николай Денков. Не съм крил мнението си, че смяната на Тодор Тагарев като министър би била груба политическа грешка, и то за всички политически сили, ангажирани в правителството“, коментира той предстоящата ротация в кабинета.
Според него политическите разговори закъсняха с девет месеца, но е по-добре късно, отколкото никога.
На въпрос как се отразява сглобката на икономиката на страната ни, Кънев заяви: „Българската икономика вече 5-6 години се представя доста добре – това се отнася и за по-високотехнологичната част от икономиката и за леката промишленост, и за тежката индустрия. Икономиката на страната ни се оказа гъвкава и адаптивна. Промишлеността ни обра огромни луфтове от скъсаните вериги за доставка от Китай още по време на пандемията, обра и луфтове от войната в Украйна и санкциите срещу Русия. В момента се намира в по-тежък период, свързан с почти рецесията в Германия – германската икономика на практика стои на нула. Доколкото голяма част от предприятията у нас изнасят за Германия, това е труден период, съчетаващ се с много високи цени на тока в България. Цяла Европа има проблем с това, че електричеството ни е по-скъпо от конкурентите ни – САЩ, Китай и т.н. Наблюдаваме парадокс, че България цените на електричеството за индустрията са по-високи от средните за Европа. Тук има поредица политически решения, които трябва да се вземат, за да може цената на енергията за индустрията да бъде по-поносима, или да бъдат адекватно компенсирани с механизми от Европа, които обаче българският законодател не е възприел.“
„Друго важно решение е възможността индустрията да сключва директно дългосрочни договори за енергия с производители. Това е възможност, която съществува в целия ЕС. Така германия преживя най-тежкият период на кризата. Това е елемент от пазара, който е законодателно блокиран, и е поредно решение, което трябва веднага след ротацията да бъде взето. Българската икономика се представя по-добре от българската политика, но има нужда от определена законодателна рамка, която спешно да бъде приета“, допълни още евродепутатът.
Той смята, че България винаги е била застъпник на по-силна обща политика за сигурност, но повече на думи, отколкото на практика: „Това е, защото не си вършим собствената си работа по модернизацията на армията ни, нямаме достатъчно войници и офицери. Дори не можем да изпълним собствения си бюджет за отбрана. Имаме напредък във всички сфери, но той недостатъчен. Не изглеждаме като общество, което разбира сериозността на предизвикателството и необходимостта Европа да гарантира сигурността на всички държави членки с общи усилия. Това, което много липсва, и тук сегашното ръководство на МО предприема верни стъпки, е т.нар. допълняемост на системите за отбрана на съседните държави в ЕС – т.е. Къде можем с румънците и гърците да се допълваме, защото държави от нашия мащаб не могат да поддържат армия която да реагира сама при предизвикателства. Важно е, че Европа върви към реални стъпки за обезпечаване на всяка държава членка и наличието на обща отбрана в рамките на командната структура на НАТО.“
По темата работиха Галя Георгиева и Цветелина Кирилова