С 142 гласа „за" и 60 „против" депутатите в парламента одобриха бюджета на Здравната каса за 2024 г. на първо четене. Макар с много критики от страна на БСП, ДПС и „Възраждане" народните представители дадоха шанс на законопроекта със заявката, че ще направят промени между първо и второ четене.
В проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. са заложени повече средства за изследвания и профилактика. Преди дни в парламентарната здравна комисия обаче депутатите отхвърлиха бюджета за здраве.
Председателят на комисията и депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов го критикува заради мораториума за разкриване на нови болници и дейности през следващата година и прехвърлянето от МЗ към НЗОК на отговорността за централизирано възлагане на обществени поръчки.
На днешното заседание в парламента най-острата критика към проекта бе, че в него няма никакви реформи и политики за разрешаване на проблемите в здравеопазването.
Маргарита Махаева от „Възраждане" обясни, че не са подкрепили законопроекта, не го правят и сега.
„Колкото и да нарастват средствата, достъпът на гражданите до здравеопазване остава един и същ. План за реформа няма за пореден път", заяви тя.
По думите й бюджетът трябва да се обмисли внимателно, за да е в интерес на пациентите. Колежката й Маргарита Генчева добави, че българите доплащат най-много от джоба си.
„В сила са лимитите на клиничните пътеки, очакванията ни бяха здравната каса да е предвидила достатъчно буфери. Не видяхме такива буфери", каза тя.
„Липсата на политики към средния медицински персонал и лекарските специализации са друг недостатък на този бюджет", коментира още Генчева.
„Наливаме 1 млрд. Повече в същата каца без дъно от миналата година", заяви тя и добави, че бюджетът предлага още от същото.
Искрен Митев от „Продължаваме промяната"-„Демократична България" опонира Генчева, че именно с техните гласове в четвъртък са избрали подуправител на НЗОК, който да продължава да предлага „още от същото".
Народните представители подхванаха на първо четене и бюджета на ДОО.
Целите на проектозакона са основно три. На първо място - гарантиране на законово заложените осигурителни права и задължения на българските граждани при спазване на принципа за равнопоставеност помежду им и баланс между техните интереси и интересите на осигурителите.
На второ място, цели се повишаване на осигурителната защита в синхрон с очакванията за икономическото развитие и динамиката на общото жизнено равнище в страната. На трето място - подобряване защитата на най-уязвимите групи лица.
С проектозакона се създават условия осигурителните приходи да покриват по-голям дял от разходите за пенсии, обезщетения и помощи. Видно е от представената по-горе информация, че общата сума на приходите от осигурителни вноски и неданъчни приходи нарастват по-бързо, отколкото общите разходи и предоставените трансфери. В резултат на това, независимо че трансферът за покриване на недостига от средства от 11 милиарда и 36 милиона лева расте в номинално изражение с около 811 милиона лева спрямо закона за 2023 г., неговият дял от общите разходи намалява от 46,9 на сто през 2023 г. до 45,3 на сто през 2024 г.
Парламентът прие на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. със 135 гласа „за“, 30 „против“ и 32 „въздържал се“.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лева.
От 1 януари 2024 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите се увеличава от 780 на 933 лева. Повишава се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3400 лв. на 3750 лева.
В законопроекта е предвидено от 1 юли 2024 г. да се увеличи т.нар. вдовишка добавка от досегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга.
От опозицията възразиха срещу замразяването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 780 лева и на минималния дневен размер на обезщетение за безработица на 18 лева.
Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната - Демократична България“ посочи, че има ръст на максималния размер на обезщетение за безработица, но минималният остава същият. Има резон да се увеличи тази сума, най-малкото ако погледнем за 24 месеца назад – едно лице би трябвало да получи поне 21 лв. на ден, смята той.
С 21 лв. отново тези хора са под прага на бедността, възрази Георги Георгиев от „Възраждане“.
Депутатите решиха срокът за предложения по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за 2024 г. да бъде пет дни, до 6 декември включително.
Вениамин Воденичаров положи клетва като народен представител в началото на днешното заседание на парламента.
Той зае мястото на Деян Николов от „Възраждане“, който стана общински съветник в София.
Преди обсъждането на бюджета на НЗОК започна блицконтрол, в който участваха премиерът Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел.
Оптимизъм за влизането на България в Шенген изрази премиерът акад. Николай Денков по време на днешния блиц контрол в Народното събрание.
"Има всички шансове да се поздравим с положителен резултат в края на годината по отношение на влизането ни в Шенген. Най-големият риск се намира тук, в тази зала, надявам се той да не се реализира, "захапа" обаче той опозицията.
На въпрос за икономическите показатели на страната, премиерът също изрази позитивизъм.
"България се справя изключително добре през последната година. Тя е с едни от най-високите ръстове в ЕС, с една от най-ниските инфлации. Въпреки общите затруднения на икономиката в света, българската икономика се справя добре и тази година ще завърши с 1,8-1,9 растеж на БВП", прогнозира Денков.
"Търговският баланс от години е отрицателен, но има положително развитие в сектора на услугите. Там трябва да се внимава как ще се промени IT сферата предвид внедряването на изкуствен интелект", заяви премиерът. В Стара Загора пък имал заявен итнерес от инвестиция за над 4 млрд. лв.
"Няма да се продават земи и тази тема е приключена", категоричен бе премиерът Денков в отговор на Станислав Балабанов от ИТН по време на блицконтрола в парламента.
"Каквито и писма да се разменяни между Министерството на финансите и земеделското министерство, говорих и с двамата министри, и нямат желание и намерение да продават земи от Държавния поземлен фонд", продължи Денков.
По отношение на бюджетите, премиерът каза, че само се правят внушения, че държавата щяла да се разпадне, всичко отивало към някаква невиждана криза, а всъщност то било съвсем различно - България се развивала по най-добрите показатели.
"Бюджетът ще бъде изпълнен по правилния начин, няма да има излишен дефицит, и всичко ще бъде в зададените параметри", каза още Денков.
Според него всичко друго било с цел обществото да се излъже за едни неистини.
"Средата у нас за правене на бизнес е проблемна все още", коментира още премиерът в отговор на депутата от БСП за България Румен Гечев.
"Успехът на Румъния се дължи на това, че тя реформира правосъдната си система преди десет години. Един от сериозните проблеми е средата за правене на бизнес у нас", каза още Денков.
На въпрос на "Възраждане" министър-председателят каза, че никога не е поръчвал на службите да правят нещо по отношение на партия "Възраждане" и няма за какво да се извинява. Не съм искал забрана на „Възраждане“, не съм искал да "изчегъртвам" партия "Възраждане", така че това са лъжи, заяви Денков. Ще си подам оставката, когато престанете да лъжете, което не знам дали ще бъде скоро, заяви Денков в отговор на Цончо Ганев ("Възраждане").
От ИТН и Възраждане поискаха оставката на кабинета и обвиниха премиера, че лъже.