Решението за увеличаване на транзитните такси на преминаващия руски газ през българска територия е в категорията "Санкции срещу Русия” и е добре дошло, ако успеем да си съберем парите от "Газпром". Досега това не е правено и скоро ще разберем развоя по този въпрос. Това каза Даниел Лорер (ПП-ДБ), заместник–председател на парламентарната "Комисия по външна политика" и член на "Комисия по икономическа политика и иновации", в коментар пред БТА от кулоарите на провелата се днес кръгла маса в София "Публично-частното партньорство в България", организирано от Делфийския икономически форум.
Що се отнася до официалната реакция на Унгария и каква очаква да бъде тя, Лорер не вижда правно основание за жалбата от тяхна страна. "Нашата теза и разбиране е, че таксата отива за "Газпром", а не при потребителите в Сърбия и Унгария. Така че не би трябвало да се тревожат", уточни депутатът. Според него Унгария може да има легитимен интерес ако решението на НС натовари унгарските потребители с по-високи цени, какъвто по думите му не е случаят.
Той даде "4+" на качеството на законодателния процес в България и мотивира оценката си с изключително кратките срокове, които имат народните представители за изпълнение на законодателната програма.
"Изпълнението на законодателната програма ни кара да бързаме и това бързане се превръща понякога в преработване на закони, които са били гласувани наскоро", обясни Даниел Лорер. - "Има какво да се желае по качеството".
"Тъй като още не сме измислили "ротационен бюджет" е очевидно, че той трябва да бъде един. И при едно ротационно управление, рамката трябва да отразява вижданията и на двете страни. В крайна сметка бюджетът ще отрази и техните виждания, защото те са тези, които ще го изпълняват след март". Това каза още Лорер малко преди преди да стане известно, че между Министерството на финансите и партиите подкрепящи правителството в лицето на ГЕРБ и ДПС е постигнато принципно споразумение по темата за бюджета за следващата година, както и за деривацията за руски петрол в бургаската рафинерия.
Той сподели, че наред с несъгласието по инвестиционните разходи в първоначалния вариант на бюджета за 2024 г., такива има и при социалните разходи.
"България ще има рекорден в абсолютна стойност брутен вътрешен продукт догодина. Така че когато има достатъчно, разделянето на този бюджет според приоритетите е въпрос на време и диалог", добави той.