Депутатите се захванаха с промените в Конституцията, блиц контролът отпадна

Булфото
share

НС започна редовното си заседание.

По предложение на Десислава Атанасова от ГЕРБ-СДС депутатите приеха блиц контролът, който беше първа точка за днес, да отпадне. В пленарната зала беше дошла вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.

В дневния ред е първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. На 28 юли, в последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Под него има 166 подписа - на представители на трите парламентарни сили.

След процедурни хватки, обиди и скандали - НС прие споразумението с протестиращите миньори и енергетици

Водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, се отнасят до функционирането на съдебната власт в България. Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на ВСС съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право.

Осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена.

Крайно време е да приоритизираме изграждането на автомагистрала (АМ) “Хемус“ и, ако правителството не може да привлече европейски средства чрез включването ѝ към някой от трансграничните коридори, нека в бюджета за догодина и в следващите бюджети да бъдат предвидени пари и да се поставят конкретни срокове за завършването ѝ. За това настояват в декларация от парламентарната трибуна от „Възраждане“. Те призоваха и останалите политически сили да ги подкрепят, за да не наблюдаваме миграционни процеси от тези райони.

На 4 октомври т.г. се навършиха 49 години от първата копка по изграждането на АМ “Хемус“, обърна внимание в декларацията Коста Стоянов. Магистралата е надежда за живеещите на север от Стара планина, че с изграждането ѝ ще се подобри техният начин на живот чрез осигуряването на свързаност между големите градове, разположени между София и Варна, посочи той. Реалността обаче е друга, констатира Стоянов – почти половин век и повече от 34 години след прехода не може да бъде построено 420-километровото трасе, като от него остава да бъде изградена повече от половината от общата дължина.

Депутатът добави, че 70 км. от магистралата са построени преди 1989 г. Простите сметки показват, че ако на година се строяха по 10 км., досега „Хемус“ трябваше да бъде готова, обобщават от „Възраждане“. В същото време те питат защо АМ “Тракия“ е завършена само за няколко години. Според политическата сила „Тракия“ и АМ „Марица“ са били необходими на западните държави, за да могат да развиват стокооборота си с Ориента, което е в техен интерес. Управляващите не успяха да получат европейско финансиране за „Хемус“, имаше доста възможности за това, но не е имало желание например да я включат в някои от трансграничните транспортни коридори, посочи Коста Стоянов.

Дали планът на ЕС не е България да бъде разрушена, разграбена, питат от „Възраждане“. ЕС ни излъга с обещания за достоен живот, а всъщност получихме разпад и разруха, не без съдействието на наши политици, се казва още в декларацията. 

Без „Хемус“ Северна България замира, със завършването ѝ се очаква покачване на брутния вътрешен продукт, повече инвестиции и наваксване на изоставането спрямо Южна България, заяви Коста Стоянов.

Очаквайте подробности.

Водещи новини

Още новини