Народното събрание отхвърли на първо четене предложените от „Възраждане“ промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В подкрепа на измененията гласуваха 67 народни представители, 20 бяха „против“ и 100 се въздържаха.
Законопроектът беше отхвърлен с гласовете на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. По време на дискусията, продължила около два часа, от „БСП за България“ и „Има такъв народ“ изразиха подкрепа за измененията.
Една от промените в законопроекта на „Възраждане“ предвиждаше предложение до НС за произвеждане на национален референдум да може да бъде направено от всяка образувана и регистрирана парламентарна група. В момента такова предложение могат да направят не по-малко от една пета от народните представители. Предлагаше се и намаляване от 200 хиляди на 50 хиляди на броя подписи, с които инициативен комитет може да поиска свикване на референдум.
„Възраждане“ искаше да се промени и разпоредбата, според която парламентът трябва да приеме решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща не по-малко от 400 000 подписа, и предложението не противоречи на законовите ограничения. От „Възраждане“ искаха броят подписи да се намали на 100 хиляди и изискването да не противоречи на ограниченията да се заличи.
Депутатите дискутират промени в свикването на референдуми, целта – да ни доближат до Швейцария
Лидерът на партията Костадин Костадинов потвърди, че предлагат да се премахне ограничението за референдуми по отношение на въпроси, свързани с влезли в сила международни договори. Според него нежеланието да се промени законът показва, че „има огромен страх, страх от народа“.
От „Възраждане“ предлагаха още да се премахне изискването националният референдум да е валиден, ако в него са участвали поне толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори.
Явор Божанков (ПП-ДБ) коментира, че и заради мотивите, и заради качеството на законопроекта, и заради предложенията, може да се направи заключението, че това е инструмент, който преследва съвсем друга цел, а не народът да бъде питан.
„Цялата кампания за парламентарните избори на тази популистка проруска формация беше построена върху референдума. Единственото резонно предложение, което трябва да обсъдим, е референдумите да бъдат откачени от изборите. Ако има допитване до хората, то трябва да бъде само по себе си“, коментира Божанков.
Георги Свиленски от БСП изрази подкрепа за законопроекта и готовност от левицата да направят предложения между първо и второ четене.
Трябва да се увеличат някои срокове, други да се намалят, броят подписи трябва да се преразгледат, но не знам дали това, което предлагате, е точният брой, посочи той.
Свиленски не се съгласи, че партиите не бива да правят референдуми.
„Партиите трябва да инициират референдум, трябва да се допитват до българските граждани и да усещат пулса на обществото“, смята Георги Свиленски.
Според Тошко Йорданов от ИТН броят подписи за иницииране на референдум трябва да бъде намален.
Ще предложим срокът да бъде увеличен на шест месеца, защото три месеца за събиране на подписи е ненормално къс срок. В държави с утвърден опит в правенето на референдуми е по-дълъг. Абсолютно правилно е прагът за валидност на референдума да изчезне, добави още Йорданов.
Даниела Божинова от ПП-ДБ коментира, че не одобрява предложението една парламентарна група да може да инициира референдум, защото в момента референдумите се инструментализират от партии, което не е изначалната им функция.
Петър Петров от „Възраждане“ отговори, че са внесли законопроекта още в началото на 47-ото НС и не могат да го използват, за да си прокарат до успешен край сегашния референдум за запазване на българския лев. Според него с предложението една парламентарна група да прави предложение до НС за свикване на референдум се дава възможност да се избегне тримесечното събиране на подписи.