Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Комисията прие предложението минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. от 1 януари до 30 юни да бъде 467 лв., а от 1 юли до 31 декември – 523,04 лв., предаде БТА
Не бяха приети предложенията на ДПС да отпадне изискването в КСО земеделските производители да доказват продажбата на растителна или животинска продукция за установяване на наличие на осигуряване. Според ДПС това изискване създава затруднения за ползването на осигурителни права от тези хора. Не бе прието и друго предложение на ДПС - периодът на майчинството да се признава за действителен осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, ако има недостатъчен осигурителен стаж (поне 15 години действителен стаж и навършени 67 години). Предложенията бяха приети по вносител. Не беше прието и предложението на политическата формация минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се запази на ниво 710 лева от 1 август до 31 декември, а не както предлагат вносителите – 780 лева.
Комисията не подкрепи предложението на левицата за увеличение на бюджета на Националния осигурителен институт в частта разходи за персонал от 103 309 700 лева на 118 309 700 лева, както и да се увеличи размерът за компенсации при безработица от 18 на 23 лева, което вносителят Георги Гьоков обясни, че е свързано с намалението на покупателната способност и инфлацията. Според представителите на НОИ с последното разходът на месец би бил с допълнителни 3 млн. лева на месец или съответно 36 млн. лева за година.
Отхвърлено беше и друго предложение на "БСП за България" за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социалното осигуряване или отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл.53 от същия Кодекс на 850 лева, за което представителите на НОИ заявиха, че е неприемливо, тъй като няма как да нахвърля минималната работна заплата.
Работната група имаше предложение за редакция, според което сумата по този член се увеличава от 710 на 780 лева, което беше прието.
Левицата предложи също да се уеднакви коефициентът на една трудова година на 1,35, което според проф. Румен Гечев е изключително важно в посока на европейската практика в тази област. Той все пак изтъкна, че това предложение е най-скъпото – то ще струва малко над 1 млрд. лева и е свързано с процеса на преструктуриране и поетапно възстановяване на справедливостта на пенсионната система на България. "Тя не само според нас е най-несправедливата в ЕС, с най-ниски нива по всички показатели", подчерта той. Според Гечев цифрата е обезпечена с преструктуриране в бюджетните разходи и с минимално увеличение на бюджетния дефицит. Предложението не беше прието.
Предложението на "БСП за България", касаещо увеличаване на добавката от учителския пенсионен фонд към пенсиите на учителите, продължили да работят след правото на пенсиониране, от 0,33 на сто с 0,5 на сто, също беше отхвърлено. Според данни, които цитира проф. Гечев, става дума за около 30 000 учители пенсионери. "Необходимите средства месечно са 2,7 млн. лева, но установяваме, че в учителския пенсионен фонд има достатъчно средства за реализиране на мярката, тъй че не се налага трансфер от държавния бюджет", посочи Гечев.
От "Възраждане" предложиха своя концепция за промяна предвид проблемите, които има в бюджета като цяло – средства, предназначени за доброволните пенсионни фондове, да останат в НОИ до края на годината, като според техните изчисления става въпрос за около 185 млн. лева на месец, което до края на годината значи малко под 1 млрд. лева. Според парламентарната група тази идея е възможност за справяне със структурния проблем в бюджета, така че това предложение може да намери реализация в бъдеще за справяне с дефицита. Предложението не беше прието.