Парламентът продължава с разглеждането на Бюджет 2023 на първо четене.
Заложената цел в план-сметката е дефицитът да бъде не повече от 3%, а инфлацията да падне до 8,7%. До края на годината минималната работна заплата се запазва 780 лева.
Повече пари се отделят за майчинството през втората година.
По-високи заплати са предвидени за лекари и учители, но в много от останалите сектори увеличение няма. Заради това се очаква депутатите да бъдат посрещнати от протестиращи служители от обществения сектор, сред тях МВР, НОИ, социални работници и други.
Заседанието на парламента започна с декларации от парламентарните групи на "Възраждане" относно референдума за запазване на българския лев и на "Има такъв народ" относно ремонта на автомагистрала "Хемус".
Според приетата програма за работа на Народното събрание днес депутатите ще обсъдят проект на решение относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела, както и на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. Народните представители ще разгледат на второ четене изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти и в Закона за чужденците в Република България. Програмата включва и второ четене на промени в Закона за насърчаване на заетостта.
Народните представители не подкрепиха предложения на парламентарната група на „Възраждане“ за включване на две нови точки в седмичната програма - за изслушване на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел относно развитие на процеса по разширяване на Европейския съюз след приемането на така нареченото френско предложение, както и за изслушване на министър-председателя Николай Денков относно даден брифинг пред медиите от него на 27 юни по отношение на партия „Възраждане“.
"Възраждане" ще сезира Конституционния съд заради отхвърления миналата седмица иницииран от тях референдум за запазване на българския лев.
От партията ще се обърнат към Съда след публикуване на решението в "Държавен вестник", заяви в декларация от парламентарната трибуна лидерът на формацията Костадин Костадинов: "И ще се надяваме поне една институция в държавата да не е превзета от чуждо посолство и поне една институция в нашата република да си спомня, че над всичко трябва да бъде законът и интересите на българския народ", настоя той.
Преди това с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бяха отхвърлени предложенията на "Възраждане" за изслушване на премиера Николай Денков за дадени от него пред медии изявления за партията и на вицепремиера и външен министър Мария Габриел за развитието на процеса разширяването на ЕС след т.нар. "френско предложение".
Грабежът на века ще продължи, а гражданите ще продължат да рискуват здравето и живота си по пътища, обект на далавера на политиците. Това заяви депутатът от "Има такъв народ" (ИТН) Гроздан Караджов от трибуната на Народното събрание.
По думите му една част от пленарната зала е потънала в една некоалиционна амнезия за грабежа на века, визирайки средствата за АМ "Хемус". От 70-80 млн. лв., които са се превеждали на строители на магистрали са се насочвали от една политическа партия - ГЕРБ, заяде се Караджов с хората на Бойко Борисов.
Според него заради политическото говорене и последвалите действия на ПП било замразено строителството на АМ "Хемус", пътят Ботевград-Видин и укрепването над 80 действащи свлачища. Какво ще ускорявате, ще ускорявате собственото си забавяне ли, възмутен е Караджов.
"Продължаваме промяната" може да е майка, хем може да е мащеха. ПП искаха всички договори за строителство да минават през парламента, а днес те изобщо смятат за необходимо да занимават депутатите с това", каза още Караджов.
Депутатите задължиха със свое решение Министерството на финансите да продължи да отговаря за представителството на международните арбитражни дела. Това е заложено на ведомството по закон, но има предложение на министерството да бъде прехвърлена тази функция на министерството на правосъдието.
"За" решението гласуваха 163, против 52. Срещу решението бяха единствено от Продължаваме промяната - Демократична България.
Според "Възраждане" и "Има такъв народ" опита за прехвърляне на арбитражните дела от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието е схема за източване на пари. Предложението за решението е на депутата от ГЕРБ-СДС Делян Добрев и група народни представители.
"Става въпрос за едни арбитражни дела, които България води за около 4 млрд. В момента международна кантора представлява страната ни и печели повечето дела. Понеже те ще свършат някой ден, искат да сменят Международната кантора с такава приближена до Лена Бориславова, с нея да се сключи ново споразумение за около 2 млрд. Никой обаче не иска да си сложи подписа под това и затова Асен Василев иска да прехвърли делата към колегата си - министърът на правосъдието, но той е против, обясни Деян Николов от "Възраждане".
"Каква кражба, какво беззаконие, човек не разбира какво се съдържа в този термин. Има предложение за реорганизация от едно министерство към друго", коментира Мирослав Иванов от ПП-ДБ.
Депутатите подхванаха на първо четене бюджет 2023. Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат забавяне на растежа на БВП до 1,8% през 2023 г. по линия на потреблението, износа и изменението на запасите и ускоряване на растежа през 2024 г. до 3,3% в резултат на отслабването на инфлационния натиск. През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3,2%.През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%.
Основният източник за по-нататъшно увеличение на заетостта през следващите години е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. През 2024 г. се очаква известно ускоряване на ръста на заетите в страната, най-вече поради ускоряването на икономическия ръст. Докато през 2025 г. се очаква забавяне на ръста на заетостта поради изчерпване на възможностите за нейния екстензивен растеж.
Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7%. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната - 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2,8%.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. - 38,2% и за 2025 г. - 37,0%.
Въз основа на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13 413,6 млн. лв. и 12 655,5 млн. лв., се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и НПВУ. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.
Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г., като по този начин ще се постигне намаляване на административната тежест чрез дигитализация и ще се осигури по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение - оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.
В Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
Като цяло този бюджет не е революционен, а продължава политиките, добрите практики, започнали последните няколко години. С тези думи финансовият министър Асен Василев аргументира проектобюджета на държавата за тази година пред парламента. По думите му той отговаря на очакванията и на работодателите, и на синдикатите в голямата им част.
Минималната работна заплата е разчетена при 780 лв., а в средносрочен план от 1 януари догодина тя ще се изчислява като 50 процента от средното възнаграждение за страната, изтъкна Василев. Според него този бюджет позволява България да има устойчиви публични финанси, да бъдат направени инвестиции в пълния размер без ограничения, да не бъдат ограничавани и ангажиментите за сключване на договори.
Приходната част е изпълнима, макар и леко напрегната, разходната позволява нормалното функциониране на всички държавни системи, да не бъдат намалявани социалните разходи и придобивки, и най-важното - да покажем, че може да се провежда нормална европейска политика без това да застрашава публичните финанси, убеден е финансовият министър. Въпреки всички разходи, успяваме вече трета година да стоим в три процентов дефицит, каза още той.