„За изпълнение на целите на Европейския зелен пакт, основно предизвикателство пред селското стопанство е широкото навлизане на екологосъобразните практики, без това да засегне продоволствената сигурност“. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева по време на последното неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в гр. Стокхолм, Швеция.
Тя акцентира, че в процеса на идентифициране на ефективни мерки и инструменти за осъществяване на зеления преход е необходимо да бъдат взети под внимание националните и регионални специфики в отделните държави членки. Те се отнасят до почвено-климатичните условия, както и структурата на земеделието и горското стопанство.
Заместник-министър Георгиева изтъкна, че устойчивостта на селскостопанския сектор следва да бъде гарантирана чрез ефективни инструменти за управление на кризи и гъвкави и адекватни механизми за защита на земеделските производители.
„Основен приоритет на политиката следва да бъде постигането на икономическа стабилност на всички звена по агрохранителната верига, която ще позволи селското стопанство да отговори успешно на очакванията за реализиране на европейски цели в областта на климата и околната среда. Необходима е подкрепа за фермерите за адаптиране към по-екологосъобразни практики и запазване конкурентоспособността им в условията на поредицата от непредвидени и безпрецедентни сътресения на вътрешния пазар. Например това са последствията от пандемията - COVID-19, екстремните метеорологични явления, както и затрудненията, свързани с войната в Украйна, и ръста на цените на ресурсите“, подчерта българският земеделски заместник-министър.
И посочи, че директните плащания са основният инструмент за гарантиране на доходите на земеделските стопани в настоящия момент на глобални предизвикателства и кризи. В допълнение Георгиева отбеляза, че възможностите за постигане на нужния баланс между производството на достатъчно количество качествена храна и изпълнението на целите за устойчивост са свързани с ускорено и широко навлизане в земеделската практика на иновациите и цифровите технологии, както и на биоикономиката в сектора.
Заместник-министърът отбеляза още, че в земеделието, на национално ниво, подходящ инструмент за зеления преход е увеличаването на дела на площите под биологично производство и преход към него. Съществува потенциал и за използване на инструментите и схеми за въглеродна сертификация при земеделското производство. Тя посочи като добра възможност за принос към този преход подобряването на устойчивостта и разнообразието на късите вериги на доставка. Посочи, че важен принос за засилване интереса на земеделските.
По отношение на горското стопанство, заместник-министър Георгиева заяви, че поставянето на горите в центъра на прехода към зелена икономика изправя тяхното управление пред предизвикателството да запази баланса между икономическите, социалните и екологичните функции на горите. И допълни, че новите условия на средата изискват бърза промяна в горската политика, даваща възможност за генериране на приходи в горското стопанство, извън добива на дървесина.