ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ПГ НА ГЕРБ – СДС
Преди 147 години в Балкана над Враца е убит Христо Ботев. Поет, революционер, българин, титан с несломим дух и непречупена воля за борба. С живота и с подвига си Ботев извиси себе си до върха на пантеона на българските национални герои. Със смъртта си постигна безсмъртие. Той вечно ще бъде пример за това как трябва да се живее и за какво има смисъл да се умре. Следвайки библейската повеля, че няма любов по-голяма от тая да положиш душата си за ближните, Христо Ботев жертва себе си за по-добрия живот на другите, за това да ни има и нас днес.
Не търси нищо – „стига му тая награда да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода". Затова е и толкова велик, затова остава недостижим морален съдник и светъл пример. Пример, който трябва да следваме и в 21-ви век.
Да молим Бог да не ни изпраща изпитания като тези от онова време, но и да ни дава сили да преминаваме с достойнство през сегашните трудности. Нека когато изпадаме в дребнотемие, в ежби по между си и когато вместо да обединяваме хората, ги противопоставяме да се сетим за строгия поглед на Ботев и сами да си дадем присъдата. Да не съдим никого, дори и хората, които пред герба, пред знамето и пред целия народ превърнаха най-високата трибуна в България в гладиаторска арена за ниски страсти.
Присъдата им е дадена... от кого? – от Ботев:
„Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви"
Днес много хора ще упражняват красноречието си по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Би било достойно обаче и да помълчим. Не само заради традицията да почитаме паметта на героите с минута мълчание, не само заради невъзможността с думи да опишем подвизите на предците си, а и заради това, че много често се оказваме неспособни да повторим техните дела, неспособни да направим жертви със своето его, с тясно личностни и тясно партийни интереси в името на България.
Не бива да си задаваме въпроса какви жертви не може да сторим днес, а напротив – да се попитаме какви жертви трябва да бъдат направени, за да може поне малко да се доближим до духа на онези велики българи. Нека всички ние осъзнаем високата си отговорност в днешното нелеко време и да докажем, че дедите ни не са се борили напразно. Да докажем, че не сме недостойни техни потомци.
В минутата, отредена за мълчание, обикновено звучи химнът „Юнаци лека нощ", с който отдаваме най-висока почит пред загиналите:
„Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
И те за теб достойни майко бяха"
Вечна да е паметта на героите!