Депутатите започнаха днешното си пленарно заседание с изслушване на служебния министър на финансите Росица Велкова - Желева относно изпълнението на бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв към момента.
То е по искане на Корнелия Нинова, Румен Гечев и Георги Свиленски (ПГ на „БСП за България“).
След изслушването, председателят на Народното събрание Росен Желязков свика председателски съвет.
"Виждаме, че макар и бавно, Народното събрание започна да влиза във функциите си и да подготвя законопроекти. В тази връзка има внесено предложение за включване на точка в дневния ред за избор на председател на комисията по правни въпроси, каза Николай Денков (ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“).
Той уточни, че молбата му е, ако може да се включи тази точка за гласуване още днес. Това ще позволи да се подготвят по-добре законопроектите за обсъждане в правната комисия за следващата седмица, смята Денков.
Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) предложи след приключване на изслушването на служебния финансов министър, да прекъснат заседанието за председателски съвет, защото на последния председателски съвет всички председатели на парламентарни групи са уточнили няколко неща. Първото, от които беше, и това вече се осъществи, че председателят насрочва заседание на комисиите и посочва кой временно да ги председателства, посочи Атанасова.
Тя уточни, че второто е било, че през тази седмица всички комисии са заседавали и сами са определили за следващата седмица дневния ред на заседанията си.
Тя смята, че е много по-логично и коректно спрямо всички председатели на ПГ, които са участвали в това обсъждане, отново да направят заседание на председателски съвет и да коментират всички председателски и заместник-председателски места в постоянните комисии. Изведени извън скоби, една или друга комисия, единствено може да се случи, ако днес в 17:00 ч. на срещата, която ние имаме с колегите от ПП-ДБ, постигнем споразумение за общо управление, заяви Атанасова.
Народните представители не подкрепиха предложението на Денков за включване на новата точка в дневния ред.
Ако до 11 юни няма приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине от 12 юни към нулево салдо, което означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият "удължителен закон" за бюджета ще важи до 12 юни 2023 г. Това стана ясно от изказване на министърът на финансите Росица Велкова от парламентарната трибуна.
Министър Велкова съобщи, че приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма по нарастват 2 051,4 млн. лв. или 11,5 на сто през първите четири месеца на тази година в сравнение със същия период на 2022 г. Те са в размер на 19 840,4 млн. лева. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст спрямо първите четири месеца на предходната година, докато постъпленията в частта на помощите, където се отчитат основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС са по-ниски.
В частта на данъчните и осигурителните приходи се отчита най-голямо номинално нарастване – с 1 989,4 млн. лв. или 14,2 на сто. Информацията за приходите по отделните данъци е:
- от корпоративни данъци - 788,7 млн.лева.
- от данъците върху доходите на физическите лица - 1 851,1 млн. лв.,
- от ДДС - 4 905,3 млн. лева.
- от акцизи (нето) - 2 064,8 млн.лв.
- от мита - 105,7 млн.лв., което е с 37,7 млн.лв. по-малко спрямо приходите от мита към месец април 2022 година.
- от другите данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) - 1 384 млн. лв.
- от социално и здравноосигурителни вноски (по бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК) - 4 889,4 млн. лв. лв.
- неданъчните приходи - 3 218,1 млн. лв.
Очаквайте подробности!