„Конституционната реформа ми се струва неизбежна и тя трябва да е в духа на президентската република. Сегашната Конституция е очевидно изчерпана. Тя прояви много отрицателни черти на обществото ни: партизанщина, склонност към корупция, неуважение към закона, които родиха и днешната политическа безизходица. Тя не може да бъде решена с механизмите на сегашната Конституция. Разбира се, тези механизми могат да акушират още няколко краткотрайни и разочароващи правителства, както са правили и в миналото, но не и стратегическа перспектива за изход от тази ситуация.“ Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ в ефира на Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
По думите на Христов, връзката между политическата класа и българите очевидно е скъсана.
„Личи от малкия процент на гласуващите. Дебат няма, защото хората не вярват на търговците на политическата сергия. Думите им са като пари без покритие. Малцина им вярват. Затова и никой не купува стоката им. Затова и няма дебат, образно казано, никой не се пазари с тях, защото няма вяра в търговците на обещания. Медиите също не стимулират дебата. Едни и същи гости коментират COVID-19, политическата криза, авиацията и природните бедствия“, смята евродепутатът.
Според Иво Христов ние сме в плен на много суеверия и заблуди: „Трудно е да се инвентаризират. Най-очевидната е, че ако не гласуваш, наказваш политиците. Всъщност тъкмо отдръпването от урните позволи на политическия произвол и шарлатанията да надвикат и заглушат здравия разум. Друга заблуда е, че президентската република означава безконтролна власт и личен режим и че затова трябва да съхраним парламентарната. Мигар не помним, че парламентарната република роди личния режим на Борисов? Повечето заблуди са лабораторно насаждани от заинтересувани кръгове и покълват с помощта на сервилни медии.“
Евродепутатът е на мнение, че партизираното отношение към държавното управление в България е рожба на парламентарната република, в която дори малки партии могат да държат в шах всички останали и да задават дневния ред.
„Това е феноменът на „златния пръст“. Помним как се разпадна последното редовно правителство – след отцепване на малка група хора от него.“ На въпрос на водещата какво моделира процесите в България Христов отговори: „В първите години от Прехода процесите бяха моделирани от руслото, зададено от кръглата маса. Задкулисието неизменно беше важен актьор. Също както и външните фактори. В момента ми се струва, че процесите се движат по инерция, защото противоборството на външните фактори и на задкулисието да овладеят управлението създадоха безтегловна ситуация. А социалното напрежение расте, хората обедняват, цените растат, задават се енергийните сметки и всичко това вещае трусове.“
Иво Христов уточни, че консултациите при президента са част от конституционната процедура, макар че той самият не вижда пряка полза от тях.
„Тъй или иначе, управленско мнозинство се постига с преговори между партиите, а не от президента. Той добросъвестно изпълнява конституционната си роля. Смешното е, че при толкова много партии в парламента самата процедура се проточва дълго във времето, тя се повтаря и с времето дотяга на зрителите и това е нормално. Това също е част от разпада на парламентарната република.“
Според евродепутата всички медии и практически всички партии работят срещу идеята за президентска република и на този етап тя не може да сполучи: „Както винаги, всичко ще се случи по най-трудния начин, с много пропиляно време и енергия, с много безплодни избори защото днешният истаблишмънт – политици, корупционен бизнес и администрация, се храни от сегашната система. А хората са уморени и обезверени. Тези, на които се зловиди президентската република, не предлагат никаква алтернатива, а се вкопчват в сегашната система, която очевидно вече не работи. Обществената апатия, за съжаление, е съюзник на тяхното поведение.“
Иво Христов изрази мнение, че много партии в България нямат разбиране за национален интерес, а някои открито привилегироват чужди интереси пред българските. „Има партии, които няма да се примирят, докато не вкарат България във войната. Това е призванието им. Ние вече сме силно ангажирани с този конфликт: икономически, политически, а все повече и военно. Не съм сигурен дали следващ ракетен инцидент като този в Полша ще приключи без последствия. Рискът да бъдем въвлечени във война нараства, особено със своеобразното „НАТО на две скорости“, което наблюдаваме. Едно е да бъдеш някъде по Атлантическото крайбрежие и да наблюдаваш войната от тази по-безопасна дистанция, друго е да бъдеш на първа линия. Има сили, които търсят да консолидират тази първа линия като защитен вал за втората линия“, смята Христов.
Евродепутатът коментира и темата за потенциала и рисковете от прилагането на изкуствен интелект. Преди броени дни той беше единственият български участник в конференцията „Обществени перспективи пред изкуствения интелект“ в Европейския парламент.
„Свръхочакванията са, че изкуственият интелект ще прави онова, което човешкият не успява. Че ще надрасне възможностите на природния интелект. Но тъкмо в това са и рисковете. Чух един съветник на Илон Мъск да пророкува, че изкуственият интелект ще бъде най-висшето, но и последно творение на човешката цивилизация, защото ще умее да прави всичко по-добре от нас и постепенно творението ще измести твореца. Отначало в отделни дейности, а в дългосрочен план – и като биологичен вид. Затова следва да обмисляме етически всяка иновация, което нямаме практиката да правим. За това стана дума и на дебата в Брюксел.“