Лидерът на ИТН даде заявка, че партията му ще е гарант в следващия парламент, че решението на българите относно президентска република, каквато и да е, ще бъде „приведено в действие“.
Трябва да си отговорим на два въпроса:
Първо – кой може да промени формата на държавно управление. Отговорът е според конституцията – чл. 158 е само Велико народно събрание.
Второ – може ли да има референдум. По принцип той се провежда по инициатива на една пета от депутатите, президента, МС или с подписка от 200 000 граждани.
Според редица юристи обаче референдум по темата е невъзможен, защото въпросът е от компетентността Великото народно събрание. Именно на този принцип бяха отхвърлени като недопустими част от въпросите на Слави Трифонов за референдума през 2016 г., съобщава БТВ.
Така че вероятно тук ще трябва първо да бъде сезира Конституционния съд.
Може ли да бъде свикано Велико народно събрание?
След изборите на 2 октомври самото Народно събрание може да реши да се разпусне и да свика Велико народно събрание с две трети от гласовете. Президентът насрочва тези избори в тримесечен срок. А Великото народно събрание, ако трябва да промени формата на държавно управление, трябва да гласува три пъти в три различни дни и да събере две трети, тоест 267 от 400 гласа.