Две са големите беди на днешна България: простащината и корупцията. И често пъти те любовно се прегръщат.
Простащината изглежда по-безобидна, но изобщо не е. Да вземем примера с г-н Слави Трифонов. Докато той беше "просто чалгаджия", образованият елит в България не му обръщаше особено внимание. А когато му обръщаше, високомерното обобщение гласеше нещо от рода на: "Развлечение за простолюдието. Хората обичат чалга, вулгарност и простотии. А телевизорът има копче".
Когато Слави Трифонов реши да излезе от телевизора
После обаче г-н Трифонов реши да излезе от телевизора и да влезе в политиката. А там копче няма. И без да се усетим, Трифонов се превърна в обществено опасно явление. Всъщност: без да се усетим, публичният живот постепенно се пренасели с човешките продукти на славитрифоновата естетика. Стигна се дотам, че в момента институцията, която трябва да бди за приличието и морала в електронните медии, СЕМ, се ръководи от бивша поетеса и авторка на неувяхващия стих "Ще ти скъсам г**а". Която - защо да се чудим - произхожда именно от развъдника на г-н Слави Трифонов.
Пак оттам се породи и явлението Тошко Йорданов: политик, който край масата с коалиционните си партньори видимо показва среден пръст (но впоследствие го отрича). Политик, който често говори на уличен език, а в парламента се държи като на студентски купон. Тъкмо г-н Йорданов олицетворява опасната тенденция, за която става дума: наоколо тревожно се надига антисистемното, антиполитическото, вулгарното и безцеремонното. Вулгарно и безцеремонно. Точно като "простащина и корупция".
Днес онези хора в България, които притежават свойството, наречено "домашно възпитание"; онези хора в България, които държат на човешкото приличие и искат да живеят на чиста улица, да почиват на плаж без угарки и без гръмка чалга от съседния бар; онези хора в България, които се стремят да мислят с главите си, а не с обмена на веществата и с хормоналната си система; всички тези благовъзпитани и позитивни хора навярно вече осъзнават, че излезлият от телевизора г-н Слави Трифонов е обществено опасен и че на изборите на 2 октомври тази обществена опасност не бива отново да се допуска в българския парламент.
Въпросът за вината
А вината, че на това явление не беше оказана съпротива още в "безобидния" му период, е обща - на всички мислещи, на всички благовъзпитани, на всички, които високомерно подминаваме стихове като "Ще ти скъсам г**а".
Защото простащината е точно толкова опасна, колкото и корупцията.
Коментар от Александър Андреев.