Румен Гечев: Няма основание за вот на недоверие по фискални причини

„Един от ключовите макроикономически показатели при сравняване на ефективността на дадена икономическа политика, това е динамиката на икономическия растеж. Според Националния статистически институт през първото тримесечие икономическият растеж в България надхвърля 4%. Това е над средния процент на Европейския съюз и е близо и над бившите соцстрани в Източна Европа.“ Това заяви народният представител от парламентарната група на “БСП за България“ проф. Румен Гечев по време на дебатите относно вота на недоверие към правителството.

От парламентарната трибуна той обясни, че икономическият растеж е важен, защото само чрез него може да се увеличи жизненият стандарт на българите.

НА ЖИВО: Депутатите обсъждат вота на недоверие към кабинета "Петков"

„2020 година Международният валутен фонд казва, че тази година растежът ще е 3.2%, спрямо 2023 г. динамиката расте до 4.5%. С тази тенденция ни се представя зелен картон“, обясни социалистът и даде пример с други европейски страни, като Франция, Испания, Португалия и Полша, при които прогнозите са за намаляване на динамиката на растежа.

По думите на Гечев вторият показател, свързан с икономическия растеж, това е външнотърговският оборот. „Колегите от опозицията атакуват данните, като казват, че вносът расте по-бързо от износа. Това е абсолютно вярно и по-точно – износът януари-април 2022 расте с 33.6%, а вносът с 40.5%. Това по принцип е негативна тенденция“, посочи той, но направи сравнение с мотора на ЕС Германия, където вносът расте с 25.2%, а износ само с 9.2%, тоест разликата в България между вносът и износът е по-благоприятна.

„Подобни са случаите в Италия, Испания, Португалия, така че няма как да бъде атакуван този показател. Това е логично, а основната причина е увеличението на цените на енергоносителите“, каза още той.

„Многократно обяснихме, че няма как да бъдат наложени санкции на България заради това, че бюджетният дефицит е 4.1, а не 3%“, категоричен бе Гечев и допълни: „Дълговете на европейските страни са между 90 и 180 % от БВП. Сто пъти беше казано, че в България има в пъти по-нисък дълг, спрямо БВП от повечето страни-членки на Еврозоната. Така че и по този показател няма как да имаме притеснение“, посочи депутатът от левицата.

„Във вашата атака към правителството сте посочили, че държавният дълг расте, което е неоснователно, тъй като и от министъра на финансите беше казано, че той намалява“, обърна се Гечев към вносителите на вота на недоверие. Още един от мотивите е високата инфлация и това социалистът определи като много тревожен проблем, но уточни: „Инфлацията в България е по-висока от средната за ЕС, но тя е по-ниска от страни-членки на Еврозоната, бивши соцстрани като Естония, Латвия и Литва. Нашата инфлация към момента е 14-15% и прогнозите са до края на годината да намалее.“

„Още една от атаките е индексът на производствените цени, тъй като колегите казват, че са много високи“, коментира проф. Гечев и обясни, че от април 2022 до април 2021 индексът е 40.2%, но в Германия, Италия, Испания, Румъния, Белгия този индекс е по-висок. „Като сравняваме Евростат, Международен валутен фонд и световни банки виждаме, че параметрите на България не ви дават основание да твърдите, че се намираме в криза и дестабилизация на финансовите показатели, тъй като показателите говорят сами по себе си. Тоест нямате основание да искате вот на недоверие по фискални причини“, категоричен е проф. Румен Гечев.