Отлаган от години законопроект за регулиране на дейността на психолозите е внесен в Народното събрание.
Досега от липсата на ясна регламентация са се възползвали хора, които не искат да поемат отговорност, смята Пламен Димитров от Дружеството на психолозите. Според него бъдещият закон ще отстрани „сиви, сенчести елементи в професията“ и „самозванци“. Със законопроекта ще се „регулират неща, които по света са от 100 години уредени“, изтъкна психологът. По думите му проектът защитава както престижа на професията, така и правата на ползващите услугите на психолозите. В Европа има две представителни организации, касаещи професиите психолог и психотерапевт, уточни Димитров.
В саморегулативната фаза, в която практикуващите професията се намират, включването в публичен регистър е доброволно, но законопроектът предвижда то да стане задължително, както е при лекарите и други професии, при които отговорността е на високо равнище, обясни Пламен Димитров в предаването „Хоризонт до обед“ по БНР.
Всяка психотерапия е вид психологическа дейност, но ние не искаме психолозите да вземат работата на психотерапевтите, подчерта Димитров. Психотерапевтичната професия се нуждае от специфична регулация, допълни той.
Неслучайно има два регистъра и две организации - това са две различни професии, обясни пред БНР Цветелина Йосифова, национален делегат на Българската асоциация по психотерапия в европейската едноименна асоциация. Българската асоциация по психотерапия има чернова на законопроект и вероятно работата по него ще бъде продължена, каза тя.
Двата проекта не са обединени, защото става дума за две различни професии. Психологът, психиатърът и психотерапевтът извършват различна дейност, припомни Йосифова. „Това са различни научни полета, различни професионални полета.“ Регламентирането ще дава на пациентите по-голяма сигурност, смята тя.
Цветелина Йосифова акцентира върху по-нататъшното развитие на грижата за психичното здраве, например през финансиране на профилактика от Здравната каса. Сега това се предлага от някои частни фондове, или е предвидено като инициатива на конкретни работодатели, предприели подобни стъпки за служителите си. „Но го няма като държавна политика за профилактика на психичното здраве“, заяви Йосифова.