Изминаващата 2020-та се оказа трудна и непредсказуема година, година на пандемия и политически трусове в България и света. Какви са изводите - Novini.bg потърси за коментар политолога Страхил Делийски.
Как бихте обобщили изтичащата 2020 година в политически план за България?
Годината започна и ще завърши в необичайна ситуация, свързана с епидемията. В тази ситуация са както управляващите, така и гражданите. Това не е характерно само за България, става въпрос за една глобална ситуация. Със сигурност тази ситуация сложи своя отпечатък върху това, което се случи и това, което ще се случи. Тепърва предстоят интерпретациите за това какво направихме и какво не направихме – както в България, така и в общ световен план. Това може би ще бъде и залогът на големите политически разкази следващата година. Тя вероятно ще бъде посветена на налагане на определени интерпретации на това доколко властта се е справила с предизвикателствата.
Епидемията в България оголи много проблеми, които сякаш се правехме, че не съществуват – най-вече състоянието на здравната система. Оттук нататък основен въпрос, на който трябва да отговорим, е какъв тип здравеопазване искаме да имаме, каква е посоката на българското здравеопазване, благо ли е то или услуга, пациенти или клиенти сме ние и т.н. по същия начин стои и въпросът с българското здравеопазване – какво се случва там, каква е демографската характеристика на българските учители, доколко системата е подготвена, доколко тя успява да включи всички деца. Отново стои въпросът за това благо ли е образованието или сме клиенти на една система. Стоят редица въпроси на системно равнище, на равнище на това, което сме свикнали да наричаме системни услуги, а всъщност това са граждански права. В изключително сериозна степен бяха оголени тези два проблема, видя се, че тези системи имат сериозна нужда от преосмисляне на това как функционират и как ще функционират в бъдеще.
Покрай епидемията се случи още нещо – по много категоричен начин се видя липсата на достатъчно авторитет от страна на властта, авторитет, който да спомогне за налагането на определени мерки. Изведнъж се оказа, че едва ли не виновни за всичко, което се случва на терена на здравната епидемиологична криза не са управляващите, които следва да управляват кризи, а виновни са гражданите, които не спазват мерките, по друг начин казано – които не слушат какво им се казва отгоре. Това неслушане е функция на ниския авторитет на властта. Видя се, че когато трябва да се управлява криза, това е много трудно да се случи, когато хората не вярват във властта. Това са основните изводи от епидемията.
Какво очаквате от 2021 година – предстоят избори?
Освен епидемията, протестите също белязаха отминаващата година и ще дадат отражение за следващата. Протестите бяха само видимата част на тлеещото отдолу недоволство, на усещането на нарушен обществен договор между власт и граждани. Това са дълбочинни процеси, трайни състояния, които няма да се решат със спирането на протестите или с едни избори. Това е една социална динамика, която, ако не бъде отчетена от следващите кандидати за власт, не ни чакат стабилни времена. Догодина имаме не само парламентарни, а и президентски избори. Това прави следващата година изключително силно заредена откъм политически заряд, което означава, че можем да очакваме по-емоционално заредено поведение от страна на политическите играчи.
Отвъд конкретните резултати от изборите, това което ще се случи, е, че ще имаме променена структура на политическото представителство. При всички положения това ще наложи определени императиви на тези, които ще управляват. Съставянето на мнозинства едва ли ще бъде лесно, още повече че на следващото парламентарно мнозинство, което ще излъчи кабинет, ще му се наложи не просто да отговори на изискванията на политическата аритметика, а ще трябва много ясно и категорично да потърси висока степен на легитимност в обществото. Това означава да е ясно какво ще прави, кой ще го прави, да са ясни процедурите, през които се съставя кабинетът, да са прозрачни, ясни и открити механизмите на вземане на решения. С други думи, следващото мнозинство в парламента няма да може да си позволи да влезе в онова, с което сме свикнали досега, независимо какъв е форматът.
Имаме две хипотези. Ако се състави убедително формиран и аргументиран кабинет, можем да влезем в известен цикъл на стабилност. И обратно – ако тръгнем по аритметичния навик, към възможния кабинет, можем да влезем да влезем в период на политическа нестабилност, което не е толкова лошо в крайна сметка. Не бива да се страхуваме от това да влезем в един постоянен цикъл на избори.
По материала работиха Галя Георгиева и Константин Веков