Ефективността би трябвало да е основният критерий при разпределението на финансирането. Много са важни фините настройки. Универсалният критерий трябва да е ефективност. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата от първата от поредица дискусии относно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Фокус на дискусията е първият стълб от Плана "Иновативна България". В събитието освен вицепремиерът Томислав Дончев участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, както и представители на бизнеса и академичната общност.
Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс. Не случайно това е първият стълб в плана. С дял на отделеното финансиране 2.432 млрд. лв., но глупаво би било да свеждаме разговора само до бюджетни категории. Ако ние искаме да се развиваме по-амбициозно икономически, ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако ние откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Няма нужда от просто увеличаване на мащаба, увеличаване на обема на машинния парк, фокусът трябва да е върху скъпи, локални неща, заяви Дончев.
Това е сложен разговор, защото включва комплекс от взаимосвързани мерки и политики, които само прилагани заедно ще доведат този търсен ефект. Нелепо би било да започнем този разговор от друго място, освен от сферата на образованието. А тук спектърът от нужди и спектърът от възможности е огромен. Ние от една страна трябва да гарантираме системата на входа. Тоест всички подлежащи деца да бъдем убедени, че са в клас, а не някъде другаде. Защото каква полза ако образователната ни система е силна, а над 10% от децата попадат извън нея. Трябва да обърнем внимание на самата образователна среда – на учебните материали и програми. Наред с това имаме нужда от ясен отговор дали системата освен добри фундаментални знания дава умения ценни за живота. Колко тя е ориентирана към нуждите на пазара на труда, посочи вицепремиерът.
Мерките в сферата на образованието, науката и иновациите не са заключени само в този план и не няма да бъдат финансирани само с тези над 2.4 милиарда. Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет. Имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми. Планът слага акцент на първо място върху STEM (абревиатура за Science, Technology, Engineering, Maths – Наука, Технологии, Инженерство, Математика - б. ред.) дисциплините. Едно от основните разходни пера е свързано с оборудването на STEM кабинети в 1680 училища, което би позволило достъп и на учителите, и на учениците до такива учебни материали, които да им позволят адекватен учебен процес в STEM дисциплините. Предвидени са и средства в други инструменти за допълнителна дигитализация на учебния процес, коментира Томислав Дончев.
Вторият значим акцент е свързан със самата образователна среда. Предвидено е 750 училища, 450 детски градини, както и общежития да бъдат тотално реновирани, добави той.
Създаваме нов фонд от 410 млн. лева за авангардни научни разработки създавани от висши училища и от институтите на БАН. Важно е обаче да увлечем и частния сектор да инвестира в развитие на иновациите, каза Дончев, заяви Дончев.
Ние се научихме добре да решаваме традиционните проблеми - такива са например липсата на път или на железница и това е относително просто. Но при иновациите не е достатъчно да се намери финансиране, трябва да сме сигурни, че парите ще осигурят добавена стойност. България е успяла частично да се реиндустрализира и сега над 28,5 процента от БВП се създават от този сектор, като този процентът у нас е два пъти по-висок от индустрията в други европейски държави, посочи той.
Трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурентна с ниската цена на труда и на оперативните разходи, заяви вицепремиерът.
Ще направим специален фонд от 490 млн. лева за изграждане на съпътстваща инфраструктура за индустриални зони, обяви Томислав Дончев
Поставяме и акцент върху "политикоправенето" в сферата на иновациите, каза Дончев. Наред с намирането на пари трябва да усъвършенстваме начините за правене на политики и затова ще направим Държавна агенция, която да се занимава с приложни науки и и иновации, каза Дончев.