Националният съвет за тристранно сътрудничество постигна принципна подкрепа за предложените от Министерството на труда и социалната политика промени в Кодекса на труда. Това съобщи пред журналисти в Министерски съвет председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество вицепремиерът Марияна Николова след заседанието на тристранния съвет.
Предложеният закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е плод на усилията и работата на всички социални партньори и на експертите от Министерството на труда и социалната политика, каза социалният министър Деница Сачева. Според нея той представлява балансирано предложение на интересите на всички страни.
Всички социални партньори приемат ограничаването на възможността за една и съща работа между един и същи работник и работодател да се сключва трудов договор за работа през определени дни в месеца. По-голямата част от социалните партньори, без КТ "Подкрепа", приемат включването на тютюнопроизводителите в обхвата на лицата, които имат възможност да сключват еднодневни трудови договори.
Подкрепя се и от всички гарантирането на възможността трудовите договори на осигуряващите се в Учителския пенсионен фонд да не бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, до който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия, както и признаване за трудов стаж за времето, през което трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съгласно предписанията на здравните органи.
Постигнало се е и общо споразумение за разпростиране на КТД след съгласие от всички национално представителни организации на работодателите и синдикатите, каза министър Сачева. По отношение на сумираното изчисляване на работното време и синдикати , и работодатели имат възражения, но според министъра предложението на министерството е балансирано.
Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов посочи, че според изискванията на МОТ сумираното изчисляване на работното време трябва да е само за непрекъсваеми производства и е наложително законодателството да се приведе в съответствие с това изискване.
Икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова припомни, че темата Кодекс на труда и генералната му реформа беше поставена миналата година, като всички социални партньори са дали много предложения. "Финалният резултат днес е избор на Министерството на труда и социалната политика, всички предложения са част от различни предложения на синдикати и работодатели, но какво да остане сега е решение на министерството", каза Ваня Григорова.
Според нея промените ще дадат още по-голяма възможност за полагане на извънреден труд, който не се заплаща като извънреден, а като редовен. Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов смята, че алтернативата е цената на извънредния труд да се увеличи четири пъти, така че да бъде неизгодно на работодателя да избира този начин за ръководство на предприятието. "Извънредният труд е забранен, може да се полага само в извънредни случаи и в никакъв случай не би трябвало да се счита за част от нормалния трудов процес, същото е и за сумираното изчисляване на работното време", заяви Ваня Григорова. По думите й работодателските примери, че в България работят хора с държави и партньори от други части по света, не означава, че трябва да се работи повече от 8 часа, а че трябва да се планират в удобно време смените, което не трябва да значи работа от сутринта от 8 до през нощта в два.
Ваня Григорова посочи, че позицията на КТ "Подкрепа" е последователно против еднодневните трудови договори, защото според синдиката те не само не изсветляват сектора, а дават възможност на работодателите спешно да подпишат трудов договор при проверка на ГИТ, което се е видяло при брането на черешите. "Законопроектът изчиства много дефекти, но това не означава, че трябва да се допускат допълнителни дефекти", обобщи Ваня Григорова позицията на КТ "Подкрепа".
Председателят на АИКБ Васил Велев посочи, че с общо съгласие е отстранена дебелата линия, която работодателите нито могат, нито искат да преминават - социалният министър Деница Сачева е поела ангажимент да промени разпоредбата за разпростиране на колективните трудови договори. Проектът създаваше възможност за корупционни практики - подписан браншови колективен договор между две от многото организации в бранша, да бъде разпрострян без съгласието на всички останали в бранша, каза Велев. Ще може да бъде разпростиран само след съгласие на всички представителни организации на работниците и на работодателите. АИКБ иска условията в България по отношение на сумираното изчисляване на работното време и на извънредния труд да не са по-лоши от тези в другите държави в ЕС, посочи Велев. По думите му европейското законодателство е в грижа за човека и в България не трябва да се правят допълнителни ограничения. "Решенията трябва да се взимат в предприятията, ако и работници, и работодатели са съгласни с дадено действие, не трябва някой чиновник от жълтите плочки да им забранява да работят и да получават по-малко", заяви Велев.
Димитър Бранков от БСК посочи, че БСК отдавна настоява за отпадане на генералната забрана за полагане на извънреден труд. Ние не откриваме такъв аналог в нито една държава членка на ЕС, отбеляза Бранков. По думите му тази забрана пречи и на работодатели, и на работници. Той даде пример и с бюджетната сфера - извънредната заетост на МВР и на служителите в здравеопазването в настоящата криза.
Според проектопромените е предвидена възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година.