Конференция с международно участие, посветена на 100-годишнината от Ньойския договор, се проведе в София. Договорът, подписан в парижкото предградие Ньой сюр Сен от министър-председателя Александър Стамболийски на 27-и ноември 1919-а година, слага край на участието на страната ни в Първата световна война. България губи значителни територии - Западна Тракия и Западните покрайнини.
Историкът акад. Георги Марков припомни пред БНР, че последиците от подписването на договора са видими и днес. "Трябва да проумеем, че сателитният синдром е опасен за една външна политика. Българската външна политика и дипломация да умеят да лавират, а не да се обвързват само с една велика сила, тъй като и великите сили не са вечни", заяви той.
"Сто години след Ньой много въпроси остават без отговори", посочи министърът на отбраната Красимир Каракачанов в приветствието си. И припомни, че българският народ показва на света, че може да отстоява твърдо правото си за национално обединение.
Историкът Александър Гребенаров допълва: "Над 1 милион българи остават отвъд пределите на тогавашната територия на България. Голяма част от тях са запазили българското си народностно име, съзнание, и се опитваме по всякакви начини, дори и с тази изложба, която виждате тук, да напомним на потомците на тези българи, че не са забравени".
Само преди дни - в деня на Западните покрайнини - председателят на Културно информационния център на българите в Босилеград Иван Николов настоя за преосмисляне на политиката на България в Западните покрайнини: "България даде образование на стотици млади българи от Западните покрайнини.
Даде българско гражданство на всички, които го поискаха и оказваше хуманитарна и медицинска помощ на населението. Това не беше достатъчно да се запази българският характер и да се задържи българското население по родните си места", подчерта Иван Николов.