Вътрешната опозиция в БСП поиска оставката на Корнелия Нинова и ръководството на партията в писмо до Пленума на партията. Причината - провал на местния вот.
Писмото е алтернативен анализ на резултатите от изборите, изготвен от представителите на вътрешнопартийната опозиция. Автор на анализа е Чавдар Георгиев - бивш член на ръководството от времето, когато председател на социалистическата партия беше Михаил Миков.
Под документа с апел за оставки стоят подписите на 50 социалисти, сред които и самият Миков, Сергей Станишев, Ангел Найденов, Велислава Дърева, Георги Божинов, Красимир Янков и т.н. Писмото е разпратено по пощата до всички членове на Националния съвет на БСП в навечерието на неделния пленум на партията, на който ще се обсъжда представянето на столетницата на местния вот.
Ето и обръщението на вътрешните опозиционери, цитирано от Дарик.
ЗА БЪДЕЩЕТО НА БСП
Обективният прочит на резултатите на БСП от Местни избори 2019
Независимо, че вече 30 години в България се провеждат свободни избори и според европейските институции има постигнати демократични стандарти, все още има системни нарушения на изборното законодателство и на граждански права при провеждането на изборите в България. Те хвърлят сянка и поставят под съмнение целия изборен процес и легитимността на избора. Местни избори 2019 останаха в историята с най-ниската избирателна активност, най-много недействителни бюлетини и почти официализирани предизборни и следизборни сделки между привидни опоненти. ГЕРБ отново демонстрира своя „специалитет” - брутална търговия с гласове, фалшификации, корпоративен и купен вот, натиск върху избирателите и злоупотреба с техните страхове за утрешния ден. По отношение на политическите опоненти, без скрупули се стигна до личностна дискредитация и стремеж за общественото им унищожаване. Въпреки тези изборни условия, изразяващите се още в неравен достъп до медии, драстично неравни финансови възможности, използването на държавен ресурс, в 58 общини кандидатите за кметове на БСП постигнаха победи.
Поздравяваме всички избрани кандидати на БСП и всички партийни структури, членове и симпатизанти на партията за проявената устойчивост, твърдост при отстояването на нашите ценности и умение да побеждават в неравна политическа битка! Победата в областните центрове на нашите кандидати за пореден път показа, че за успеха са нужни партийно-политическа подготовка, ясна политическа биография, принадлежност към партията и изразена гражданска позиция. Успя ли обаче БСП да събуди активните, младите, хората с позиции, апатичните, да даде надежда на отчаяните и кураж на сплашените? Успя ли да спечели доверието на омерзените и да мотивира недоволните?
Превърнахме ли този психологически ресурс в политическа енергия и политически резултат? Убедихме ли обществото, че ние сме алтернативата за по-добро бъдеще на България? Превърнахме ли се в лице на промяната? Разширихме ли своето влияние в местната власт? Отговорът е „не”.
Тежките условия при проведените избори обаче не са новост, а и не могат да бъдат нито обяснение, нито оправдание за това, че БСП на практика повтори резултата си от местните избори през 2015 г. ГЕРБ спечели 17 области, изгуби 6 и продължава да доминира като първа политическа сила в 25 области, въпреки отчетливата ерозия. Очаквано ръководството на БСП даде позитивни оценки за постигнатите резултати на МИ 2019.
Несъмнено основания за известен оптимизъм дават четирите победи в кметските избори в областните градове, но не можем да си затваряме очите за изчезването на БСП от местната власт в цели области на България. Внушаваната от ръководството недействителна картина за завръщане на БСП в управлението е опасно, защото създава илюзорна представа за състоянието на партията и успешното ѝ представяне на следващи избори. Имаме частични успехи на места, и то само при кметските избори; цялостно отстъпление в местната власт; загуба на потенциал в общинските съвети; общини с един-двама съветници; пълно отсъствие в определени райони на страната. Това не е завръщане!
За съжаление, БСП загуби трети поредни избори в последните 4 години. Продължава спад в подкрепата на всеки един от тези избори. 955 000 на парламентарните избори 2017 г., 474 000 на европейските избори 2019 г., до 433 367 на местните избори 2019 г. Това е устойчива низходяща тенденция на спад в доверието към БСП, дължащ се на целенасочено подменяния характер на партията от демократична към авторитарна, от лява към популистка и консервативна; на грубото погазване на Устава и вътрешните правила, на силовото налагане на кандидати за кметове и листи за общински съветници. В навечерието на местните избори председателите на НС на БСП и на НПЩ съобщиха чрез медиите занижени изборни цели на БСП - удвояване на броя на кметовете и увеличаване с 1/3 на броя на общинските съветници. И до днес избирателите на левицата и социалистите не разбрахме дали тези цели са постигнати и на какво основание се правят телевизионните изводи за завръщане, растящо доверие и укрепване на позициите на БСП в местната власт.
Успехът в 4-те областни града е значим, но крайните резултати от изборите са онзи обективен измерител за състоянието и влиянието на БСП в обществото, който няма как да бъде игнориран, принизен, преувеличен или скрит. За да продължим напред ние се нуждаем от ИСТИНАТА за резултатите, от обективен анализ и ясни изводи и действия за излизане от сегашното състояние на партията. Стана ясно, че в хода на кампанията много от нашите кандидати бяха оставени сами, а други не получиха политическа подкрепа в случаите на саморазправа с тях от страна на силови и други структури, близки до управляващата партия. Липсваше координация от страна на НПЩ на участието на народните представители, членовете на НС и на ИБ за подкрепа на нашите кандидати за кметове и за общински съветници. Като политическа иновация може да бъде определено цялостно поведение на НПЩ, както и решението да няма национална кампания за местните избори. Отсъстваха националните теми на левицата, както и нашите идеи и ценности. Липсваше кампания за мотивиране на нашите членове и симпатизанти. Ниската избирателна активност е в услуга на ГЕРБ заради контролирания и купения вот, но БСП не положи усилия да мотивира българските граждани да упражнят правото си на глас.
Липсата на национална кампания и на национален политически сблъсък демотивираха избирателите, превърнаха изборите в локални битки и подариха победата на ГЕРБ. Повечето от кандидатите на БСП нямаха ясен политически профил и леви послания в кампанията. В изборите най-близко до хората нашите представители не адресираха неравенствата в доходите между столицата и областните градове, между самите областни градове, между града и селото, здравеопазването, образованието и жилищната политика. Напротив, често пъти възприемаха темите на десницата за развитието на инфраструктурата, бизнес средата, данъчната и финансова политика на общините. БСП винаги е имало екпсертиза и виждане за развитието на местната власт. На тези избори това изцяло отсъстваше и то в навечерието на дебатите за Бюджет 2020, както и на следващия седемгодишен програмен период за европейско финансиране. Нашите избиратели и симпатизанти не припознаха това ръководство и представителите ни като защитници на социалните права на гражданите.
Какво постигнахме на местните избори 2019 г.:
1. През 2015 г., след съвместното управление с ДПС в кабинета Орешарски, имаме 60 кмета и 930 съветника. Сега имаме 58 кмета на общини, от които 27 са издигнати от БСП, а останалите 31 са кандидати на местни коалиции, инициативни комитети или други партии, подкрепени от БСП. 6 от тези 32 кмета (Белица, Сатовча, Белоградчик, Гълъбово, Макреш) са издигнати от ДПС, подкрепени от нас или сме в местна коалиция с ДПС (Девин). На местния вот тази година БСП спечели 1006 съветника. За сравнение ДПС отчитат 47 кмета и 916 съветника.
2. Вместо увеличаване географията на присъствието на БСП тя се сви още повече:
• През 2019 г. БСП няма нито един кмет на община в 7 области – Варна, Враца, Силистра, Сливен, Хасково, Кърджали и Стара Загора, където кметът на Гълъбово е издигнат от МК ДПС (Български социалдемократи, БДЦ), подкрепен от БСП; населението на тези 7 области (общо) е 1 626 937 души.
• В други 7 области БСП има по един кмет на община – Бургас, Габрово, Разград, Русе, Търговище, Шумен и Смолян (кметът на Девин е издигнат от местна коалиция с ДПС); населението на тези 7 области (общо) е 1 238 873 души.
• В тези 14 области с население общо 2 865 810 души (при население на страната под 7 млн.) БСП няма реално, осезаемо представителство и влияние.
• Увеличението на общинските съветници 2015–2019 г. е със 76 души (1006 общински съветника), при заявена цел – 1200.
• В абсолютни цифри БСП има едва 43 376 гласа повече от 2015 г. От тях гласовете в София и Русе са 41 380 гласа.
• В 25 общини нямаме съветници
• В 23 общини имаме по един съветник
• В 57 общини имаме по двама съветника • От 2930 села, които избират кметове имаме под 300 избрани кмета, което е около 10% от избраните кметове на населени места. Има села, където регистрираме рекордно ниски резултати - в село Доктор Йосифово, област Монтана, например, БСП има само ЕДИН глас.
• В 10 областни града БСП е трета политическа сила: Видин, Монтана, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Хасково, Разград, Търговище, Добрич.
• В 18 области града БСП е втора политическа сила: Перник, Кюстендил, Враца, София, Пловдив, Ловеч, Плевен, Габрово, Стара Загора, Русе, Силистра, Сливен, Шумен, Велико Търново, Ямбол, Бургас, Варна.
Какво ни казват резултатите?
• Широко рекламираната „промяна“ според Нинова, която всъщност е подмяна на БСП и прокарване на линии на разделение и противопоставяне, не даде положителен резултат и не доведе до нарастваща подкрепа.
• Т. нар. визии за общините не само не бяха написани в много от тях, но в тези избори изчезна и националната визия, а предизборната платформа си остана в Габрово. Кандидатите на БСП, в повечето случаи, разчитаха на собствено творчество в идейно и политическо отношение. Обликът на партията в изборната кампания не се прояви.
• Липсваше кампания на национално ниво, водена от ясни политически и идеологически позиции.
• В поредни избори БСП не успя да използва своята принадлежност към семейството на европейските социалисти, не разбра и не се поучи от политиката на прогресивните сили в Будапеща срещу Орбан. Не използва потенциала на социалистите Карл-Хайнц Ламберц, президент на Комитета на регионите и на Елиза Ферейра – бъдещ комисар по регионално развитие.
• Подмладяването и обновлението на принципа на нови и непознати кандидати с неясно отношение към БСП доведе до спад на мобилизацията вътре в структурите на партията, противопоставяне по места и отлив на гласове към други кандидатури и листи.
• Обявената изборна цел беше „повишаване на резултата на БСП“, а НЕ победа над ГЕРБ. Успехът на ГЕРБ дойде закономерно на фона на занижените изборни и политически цели на БСП.
• Решението на НС на БСП за коалиционната политика в тези избори беше подчинено на разбирането „всички срещу ГЕРБ“. На определени места политиката на съюз с граждански и демократични организации срещу авторитаризма, налаган от ГЕРБ се оказа правилна, но от друга страна има редица примери, в които натискът на ръководството върху местните структури и принудителните коалиции се отразиха на мотивацията на левите избиратели и на изборния резултат. Формулата всички срещу ГЕРБ при отсъствието на други политически критерии доведе до загуба на ориентир и гласове.
• В крайна сметка т. нар. „промяна“ на Нинова е една от причините за отсъствието на БСП от изборната карта на България в 14 области, това е половин България! Действията на ръководството превръщат БСП от масова и програмна в регионална и електорална партия.
Днес се нуждаем не само от признаване на ИСТИНАТА и от обективен анализ на резултатите за истинското състояние на партията, но и от спешни практически стъпки за укрепване и заздравяване на онези структури, които националното ръководство безпардонно пренебрагна, целенасочено разцепи и дълготрайно отслаби.
64 подписа на членове на НС на БСП с искане за провеждане на заседание на Националния съвет за създадената ситуация във Варна, Сандански, Симитли и на други места, се оказаха недостатъчни, за да предизвикат тревога в ИБ и в НПЩ по повод очертаващите се катастрофални изборни резултати, съчетани с разрушителни процеси в съответните общински организации на партията.
Хасково, Казанлък, Чирпан, Долни чифлик, Монтана, Видин, са само част от общинските организации на партията, системно преследвани от ръководството. Организации, в които бяха отстранявани председатели, бяха подменяни делегати на конференции и други колективни органи (общински съвети, изпълнителни бюра), бяха отнемани пълномощни, бяха запечатвани сгради и помещения на местните организации, бяха силово налагани листи за общински съветници, бяха подменяни структури чрез недействителни списъци, а на места членският внос се внася от председателите на общински структури с цел прикриване на реалния членски състав и т.н., и т.н. Все действия в грубо нарушение на Устава на БСП. А какви са резултатите?
Варна беше най-яркият пример за противоуставни действия от страна на ръководството в навечерието на изборите. По безпрецедентен начин беше наложена кандидатура за кмет на града и беше подменена цялата листа за общински съветници, утвърдена от делегатите на Градската партийна конференция. ГЕРБ убедително спечелиха кметската надпревара, а нашият кандидат остана трети. Общинските съветници от БСП се увеличиха от 5 на 8, като общият брой съветници във Варна е 51. Протиувоставните действия на националното ръководство, които разединиха местната ни структура и доведоха до лошото ни представяне на местния вот, превръща БСП във възможно най-удобният опонент на ГЕРБ. Доказателство за това е и гласуването за избор на председател на Общинския съвет във Варна. Преди дни стана ясно, че седем от осемте новоизбрани (силово наложени от националното ръководство) общински съветници на БСП са подкрепили кандидатурата на ГЕРБ за поста председател на Общинския съвет.
В Хасково след обявеното от председателката „оздравяване“ на организацията загубихме изборите за кмет на първи тур, а в областта нямаме нито един общински кмет. БСП ще има 6-ма членове на общинския съвет, което е с 4 повече в сравнение с 2015 г., но Общинският съвет на Хасково се състои от 41 общински съветника.
В област Стара Загора ситуацията също е много тревожна. От общо 11 общини в областта днес БСП би могла да отчете някакво присъствие само Гълъбово, но трябва да подчертаем, че кандидатът е издигнат от местна коалиция ДПС (Български социалдемократи, БДЦ), подкрепен от БСП. В Казанлък кандидатът на ГЕРБ си осигури трети мандат като спечели изборите на първи тур. В девет от селата на територията на общината и гр. Шипка има избран кмет на първи тур. Нито едно от тях не е спечелен от кандидат на БСП, а в някои от населените места сме трета политическа сила. Отчита се като голям успех увеличаването на броя на общинските ни съветници в Казанлък с 4 човека, независимо, че остава неизяснена политическата лоялност на новоизбраните ни представители към БСП. В Казанлък ще имаме 9 общински съветника от общо 37. Очевидно чисто аритметичното покачване на броя обшински съветници в Казанлък, Хасково и в много други места по страната няма да доведе до осезаема промяна в съотношението на силите или до покачване на влиянието на БСП в местните общински съвети.
Председателят на Общинския съвет на Георги Дамяново Светослав Илиев, подаде оставка „във връзка с незадоволителните резултати от отминалите местни избори, огорчение от политическата система в България и несъгласие с политиката водена от ръководството на БСП“.
Колективното начало във функционирането на нашата партия се подмени с едноличен диктат, а отговорната дискусия с пълна нетърпимост към различните мнения, отстоявани от социалистите. Става все по-ясно, че налагането на т. нар. пряк избор на председател на партията е концентриран израз на авторитарния подход и опит чрез Устава да се закрепи едноличната власт на председателя на БСП, което е подмяна на политическата и идейна същност на БСП.
Може ли по този път БСП да спечели следващите парламентарни избори?
Неуспешната кампания от изборите за европейски парламент, както и току що преминалата за местни органи на самоуправление, показват, че не става дума за случайни грешки, а за цялостно сгрешен политически курс на партията. Този курс се характеризира с подменените автентични ценности на левицата, подмяна наречена „ляв консерватизъм“. Подмяната „Нови лица“ доведе до разбиване на партийни структури, до концесиониране на партийни листи, с цел бизнес интереси и задкулисни договорки с други политически сили.
Налаганата линия на „разтваряне на БСП“ към и сред неясни политически, а често и бизнес общности, доведе до обезличаване и неразпознаваемост на самата партия.
Реакцията от страна на ръководството на двете изборни загуби през тази година показва, че не може да има никакви очаквания то да осъзнае нуждата от незабавен обрат към възстановяване на работещо единодействие отдолу нагоре, без каквото партията е обречена. С политическия курс на това ръководство БСП не може да спечели следващи избори, ще расте само толкова, колкото е удобно на ГЕРБ и ще се радва единствено на второстепенната политическа роля на „завърнал се участващ“ във властта.
Пропиляхме три избора и четири години, в които неведнъж българското общество ясно демонстрира, че иска социално ориентирана промяна. Неуспехът на БСП на двата избора през тази година показа, че ние се нуждаем от истинско обновление, което да превърне партията в реален опонент и алтернатива на сегашното управление, предлагайки желаната промяна. Така БСП ще се отвори към политическия център и към гражданите, ще възвърне и разшири позициите си в обществото, в селата и цели райони на страната. Вместо екзотични идеи за отсъствие от парламента, да възвърнем парламентарната си сила и да демонстрираме ясен управленски потенциал. Необходимото отваряне на БСП към политическия център и към гражданите може да бъде осъществено само ако БСП се превърне в истинска алтернатива на ГЕРБ и предложи желаната промяна.
Ръководството на БСП през тези години обаче възприе като първостепенна задача прочистване на партията по свое усмотрение, като на тази цел беше подчинена дори предизборната кампания.
Нашата сила ще се възвърне, когато категорично отхвърлим сегашния чисто апаратен, разрушителен стил и метод на управление на партията и на тяхно място отново утвърдим демократичното начало, неотменимото уставно право на местните организации да вземат своите решения на кого да гласуват доверие и как да организират дейността си по места. Нужна ни е не фасадна промяна, водеща до остри вътрешни противопоставяния и конфликти, до разрушаване на цели общински организации, не опити за изолация на наши другари, а напротив - градивно, с внимание и уважение към всички членове и кадри на партията отношение, с отваряне към хората на наемния труд, интелигенцията, студентството, прогресивните младежки групи и движения. Тогава ще си възвърнем самочувствието на най-демократичната партия днес у нас и ще можем да привличаме все по-широка подкрепа.
Но такава промяна, необходимо за бързото възстановяване на партийното единство и дееспособност, налага смяната на председателя и на ИБ на НС на БСП и оставка на НПЩ! Да, решителна стъпка, която обаче е неизбежна, ако искаме БСП отново да се заяви като носител на необходимата алтернатива на статуквото, вместо да остане в ролята на второстепенен съучастник в поддържането му!
Нека всеки социалист, партиен член и привърженик на левите идеи помогне на БСП да остане партия, която носи идеите за социална справедливост и солидарност; бори се за постигане на друго по-добро бъдеще и качество на живот; отстоява социално ориентирано и демократично управление на България. Това са целите на истинската промяна!
15.11.2019 г.
София
1. Емил Райнов
2. Чавдар Георгиев
3. Емил Костадинов
4. Пламен Младенов
5. Атанас Мерджанов
6. Ана Пиринска
7. Димитър Здравков
8. Георги Божинов
9. Юрий Асланов
10. Валери Жаблянов
11. Красимир Янков
12. Катя Николова
13. Велислава Дърева
14. Сергей Станишев
15. Антон Кутев
16. Георги Пирински
17. Георги Юруков
18. Димитър Дъбов
19. Михаил Миков
20. Борислав Гуцанов
21. Радо Илиевски
22. Божидар Йотов
23. Наско Анастасов
24. Захари Захариев
25. Жори Алексиев
26. Юлиян Гошев
27. Цветелина Дочева
28. Явор Гечев
29. Лъчезар Костов
30. Силвия Първановска
31. Венцислав Василев
32. Апостол Димитров
33. Светла Такева
34. Мая Шишкова
35. Румен Банков
36. Атанас Пъдев
37. Борис Цветков
38. Димитър Генчев
39. Катерина Янчева
40. Ангел Найденов
41. Лало Кирилов
42. Дора Янкова
43. Георги Гергов
44. Атанас Петков
45. Любомир Паунов
46. Георги Търновалийски
47. Галин Дурев
48. Димитър Б. Здравков
49. Атанас Телчаров
50. Румяна Сидерова