През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика. Това пише в проект на Националната програма за развитие България 2030, който ще бъде обсъден на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Тази програма е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения, посочват авторите на проекта.
Документът определя три стратегически цели, за чието изпълнение групира правителствените намерения в пет области (оси) на развитие и издига 13 национални приоритета. Ангажиментът за разработване на национален стратегически документ за развитие на страната в средно- и дългосрочен период е залегнал в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 г.
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски подем и Намаляване на неравенствата.
Първата основна цел на правителството за периода до 2030 г. е технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на модерни технологии в сектори като здравеопазване, образование и социални грижи ще осигури повече и по-висококачествени услуги за обществото, пише в проекта.
Като цяло, текущата демографска картина в страната и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването на предпоставки за такъв растеж. Ето защо, основна стратегическа цел на правителството е смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива, посочват авторите на документа.
Въпреки наблюдавания процес на плавна реална конвергенция след присъединяването на България към ЕС и постигнатия значителен напредък в подобряването на стандарта на живот на населението, реализираният икономически растеж не е достатъчно приобщаващ, за да способства намаляването на социалните неравенства, се посочва в мотивите за поставената трета цел на Националната програма.
Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в ЕС. Неравенството в доходите продължава да се увеличава, при ограничено въздействие на социалните трансфери върху намаляването на бедността и неравенството.
Същевременно се задълбочават регионалните диспропорции в развитието във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в проекта.
Основна цел на политиката за периода до 2030 г. е постигане на по-включващ и по-устойчив растеж, при намаляване на социалните и териториални неравенства и способстване на споделен просперитет, сочи проектопрограмата.
До 2030 г. в проектодокумента се залага, че населението в риск от бедност или социално изключване ще намалее до 25 на сто при 32.8 на сто сега и 22.4 на сто средно за ЕС към 2017 г. Делът на преждевременно напусналите образование и обучение трябва да падне от 12 процента сега на 7 процента при средно ниво в ЕС от 10,6 на сто към момента, се отбелязва в документа. Продължителността на живота в добро здраве в България според данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за жените и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се достигнат нива 67.5 години за жените и 64 години за мъжете.
Възобновяема енергия в брутното крайно енергийно потребление трябва да се вдигне от 18,7 на сто /към 2017 г./ до 27 процента през 2030 година, предвижда програмата. Делът на иновативните предприятия от общия брой предприятия трябва да достигне 35 на сто, при 27.2 на сто по данни на Евростат за 2016 г. и средни са ЕС от 50.6. Делът на високотехнологичния износ от общия износ на страната трябва да достигне 15 на сто, при сегашните 5.9 на сто и средно за ЕС 17.9 на сто.
В проектодокумента се залага до края на периода да бъде изцяло завършена основната TEN-T пътна мрежа, която преминава през територията на страната, като към 2016 г. този показател е 50 на сто.